3
гр. д. № 7003/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 598
София, 05.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание на 28 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 7003/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Е. М. Р., чрез пълномощника й адв. Ч. Х., от [населено място], срещу определение № 2802 от 27.09.2013 г. по въззивно ч. гр. д. № 2998/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 31.07.2014 г. по гр. д. № 13096/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което по искане на А. М. е допуснато обезпечение в негова полза за паричното вземане, което има срещу Р., чрез налагане на запор върху вземанията на Р. по изп. д. № 309/2011 г. на ЧСИ М. О.. Касационният довод е за неправилно прилагане на процесуалния закон. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения въпрос: допустимо ли е да се допуска обезпечение чрез налагане на запор върху вземане, което длъжникът има срещу своя кредитор.
При проверка за допустимостта на частната касационна жалба настоящият състав на ВКС намери, че тя е недопустима, тъй като има за предмет определение, постановено в производство по въззивно обжалване на определението на първоинстанционния съд, постановено в обезпечително производство, което не прегражда развитието на производството по делото.
С искането за допускане на обезпечение е сезиран районния съд и той се е произнесъл с определение, постановено по гр. д. № 13096/2012 г. на Пловдивски районен съд, като е допуснал обезпечението на предявени от А. М. срещу Е. Р. осъдителни искове.
С обжалваното определение въззивният Пловдивски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение. С това е изчерпан предвидения ред за обжалване на определение, постановено в обезпечително производство. Това следва от характера на определението, което не слага край нито прегражда развитието на делото. Аргумент за това се извежда и от нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК, в изречение последно на която е предвидено, че определение за допускане на обезпечение подлежи на обжалване пред ВКС само ако е постановено за първи път от въззивния съд и при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за това. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 1 от 21.07.2010 г., постановено по .т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК.
Подадената частна касационна жалба като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати образуваното по нея производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба подадена от Е. М. Р. срещу определение № 2802 от 27.09.2013 г. по в. ч. гр. д. № 2998/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 7003/2013 г. на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: