О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София,15.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1909 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. М., Г. О. Ф. М. и Б. П. Р. – М. срещу разпореждане №1289 от 08.07.2016 г., постановено по ч.т.д.№212/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба на И. Г. М., Г. О. Ф. М. и Б. П. Р. – М. срещу определение №190 от 07.04.2016 г. по ч.т.д.№212/16 г. на АС Пловдив, с което е обезсилено определение от 23.11.2015 г. по т.д.№589/2015 г. на ОС Пловдив за спиране на основание чл.245, ал.1 от ГПК на изпълнителното производство по изп.д.№20158250400074 на ЧСИ С. Г..
В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е неправилно, тъй като постановеното от ОС Пловдив спиране на изпълнителното производство е по реда на чл.245, ал.1 от ГПК, а не на основание чл.420 от ГПК, поради и което застъпеното в т.8 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се има предвид, още повече, че дори и да се приеме, че се касае за въззивно определение, постановено в заповедно производство, то същото е недопустимо и подлежи на касационен контрол.
Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е обезсилено определение на първоинстанционния съд за спиране на основание чл.245, ал.1 от ГПК на изпълнителното производство по изпълнително дело, образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въззивният съд е приел, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.
Разпореждането е правилно.
В случая жалбоподателите са поискали спиране на изпълнително дело, образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на основание чл.417 от ГПК, като искането е направено в производство по предявен след подадено възражение, иск по чл.422 от ГПК. Предвид обстоятелството, че исковото производство представлява продължение на заповедното, инстанционният контрол относно определението по молбата за спиране на това изпълнение, подадена в исковото производство, е съответен на инстанционния контрол, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд. В този смисъл и тъй като съгласно разясненията, дадени в т.8 от ТР №4/302013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, определението на въззивния съд, с което съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по осъществяване на инстанционен контрол върху първоинстанционното определение, като го е обезсилил, не подлежи на касационен контрол, а обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1289 от 08.07.2016 г., постановено по ч.т.д.№212/2016 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.