Определение №6 от по гр. дело №852/852 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.6
 
                                 гр. София,04.01.2010 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 852 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.04.2009 год. по гр. д. № 338/2008 год. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 9.05.2008 год. по гр. д. № 464/2007 год. на Т. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. М. М. от гр. С. против ответниците установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ парцели І и ІІ /понастоящем имоти 035337 и 035338, ЕКАТТЕ 87014/ от стопанския двор на бившето ТКЗС – Я. , като прилежаща площ от около 8416 кв. м. към построените в този двор овчарник – комплекс „Ч” в м. „Ч” в землището на гр. Я., представляващ овчарник – навес с основа каменна и тухлена зидария от три страни, със застроена площ 300 кв. м., едноетажна битова сграда – бетонова основа и тухлена зидария със застроена площ 42 кв. м. и сеновал, ограден отчасти с трайна ограда, при граници: път и земеделски земи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Н. М. М., чрез пълномощника му адвокат Т. Т. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответниците В. Л. , М. С. и Н. И. , чрез назначения им процесуален представител адв. Ц. Ж. , оспорват жалбата по същество, а останалите ответници не са взели становище по нея.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът преповтаря съдържанието на касационната си жалба, като от поддържаните оплаквания може да се изведе като основания за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед представената съдебна практика и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед изложението за значението на спора за точното прилагане на закона /с цитирани разпоредби относно прекъсване на давността и добросъвестното владение/.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост на имоти, представляващи прилежаща земя към сгради в бившия стопански двор, въззивният съд е приел, че ищецът, сега касатор, не може да се легитимира като собственик с представения от него констативен нотариален акт. Съгласно чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ /ред. Д. в. бр. 48/95 год., сега отм./ придобиването на собствеността върху прилежащата земя се извършва с договор и от собственика на сградите, която процедура в случая не е спазена, тъй като касаторът не е бил правоимащо лице. Въззивният съд е приел за неоснователен и доводът за наличие на придобивна давност от 1995 год. с оглед липсата на добросъвестно владение от страна на касатора, както и с оглед данните за възстановяване на ответниците на земеделски земи, попадащи в спорния терен, с решенията на ОбСЗГ – Я.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в тежест на касатора е да посочи материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, т. е. тези правни въпроси, които са от значение за изхода по конкретното дело. Това е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, като непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В настоящия случай изложението на касатора не съдържа посочване на правните въпроси, които са обусловили изхода на делото, а оплаквания за неправилността на изводите на съда поради нарушение на материалния закон – чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, в действуващата към 1995 год. негова редакция и необоснованост на изводите по довода за придобивна давност. По тези оплаквания касационният съд може да се произнесе само при наличието на основания за допускане на касационното обжалване, каквито в случая не са налице. Общата формулировка в изложението на „съществени материалноправни и порцесуалноправни въпроси”, по които съдът се е произнесъл в обжалваното решение, не могат да обосноват поставянето им, изхождайки от изложените оплаквания за неправилност на решението, тъй като касаторът е този, който определя рамката, в която касационната инстанция се произнася относно допускането на касационното обжалване.
Извън горните съображения, за пълнота следва да се посочи и това, че представената към изложението съдебна практика на ВКС е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като в нея е обсъждан въпроса за продажба на терена, представляващ прилежащи части към сгради, на лица, закупили тези сгради на търг, докато в настоящия казус ищецът не е придобил сградите на търг, а чрез покупко-продажба от такова лице /нот. акт № 70/95 год./, а за прилежащата земя се легитимира с констативен нотариален акт от същата дата, след заплащане на цената въз основа на предхождаща заповед на кмета на общината.
Цитираните в изложението разпоредби относно прекъсване на давността и добросъвестното владение не обосновават извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона, по смисъла на тази разпоредба, според най-широкото определение на понятието, се изразява в разкриване на точния смисъл на цитираните от касатора разпоредби чрез тълкуването им. В случая не са изложени конкретни съображения дали е налице необходимост от такова тълкуване с оглед непълнота или неяснота в тях или с оглед необходимост от възприемане на друго тълкуване, още повече, че е налице утвърдена съдебна практика по тях.
В заключение следва извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 103 от 15.04.2009 год. по гр. д. № 338/2008 год. по описа на Л. окръжен съд по подадената от Н. М. М., чрез адвокат Т. Т. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар