Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. София, 08.05..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 761/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на И. Д. Г. от гр. С. срещу решение № 431 от 29.11.2007г. по в.гр.д. № 766/07г. на Софийския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С решение от 21.05.2007г., постановено по гр.д. № 39/06г. Самоковският районен съд е отменил на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ констативен нот. акт № 58/05г., с който П. Д. Г. е признат за собственик по наследство и давност на поземлен имот с площ от 309 кв.м., находящ се в гр. С., ул.”Д“№ 31 по отношение на ? ид.части от имота, както и относно визираното в нотариалния акт придобивно основание давностно владение.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на районния съд като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че искането по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна на констативен нотариален акт е допустимо само при наличие на иск за защита на конкретно материално право, какъвто в случая не е предявен, а не и като самостоятелно искане.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, когато с издадения в охранителното производство нотариален акт се засягат правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаването му издаденият акт се отменя или изменя.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика и последният може да прибегне към използването на някой от предвидените в закона искове за защита на правото на собственост – установителен, ревандикационен или негаторен, в зависимост от характера на породения спор, респ. от обстоятелството кой владее вещта, предмет на правото му на собственост. При уважаването на иска издаденият нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка се отменя или изменя и без да е налице изрично искане за това, доколкото това е изрично разпоредена законна последица. (срв. дадените в ТР № 178/86г. на ОСГК на ВС разяснения в същия смисъл). В разглеждания случай касаторът в исковата си молба е изложил съображения, че с ответника са съсобственици на посочения недвижим имот и че последният неправомерно се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за целия имот, като е поискал неговата отмяна, без да е предявил съответен иск за защита на правото си на собственост, поради което въззивният съд правилно е приел, че направеното от него искане за отмяна на нотариалния акт е процесуално недопустимо. Ето защо, при липсата на надлежно предявен такъв иск, доводите на същия, че с издаването на констативния нотариален акт е накърнено правото му на собственост и е налице спор за материално право с ответника, както и че в производството пред първата инстанция е доказал твърдението си, че притежава права върху имота са правно ирелевантни.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 431 от 29.11.2007г. по в.гр.д. № 766/07г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: