Определение №60 от по гр. дело №1091/1091 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.60
 
                                 гр. София, 19.01.2010 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1091 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.01.2009 год. по гр. д. № 556/2007 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция при новото разглеждане на делото, след отмяната на предходното му въззивно решение, отново е оставил в сила първоинстанционното решение от 13.09.2004 год. по гр. д. № 61/2003 год. на С. районен съд. С него е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на посочените в решението идеални части от УПИ * – 826, 827 в кв. 32 по плана на гр. С., с площ 428 кв. м., при описаните граници и е разпределено ползуването на имота между страните по представения от вещото лице първи вариант по допълнителното заключение на експертизата, като оцветената в син цвят част ще се ползува от ищците, оцветената в червен цвят – от ответниците, а показаният в зелен цвят проход между сградите ще се ползува общо от тях.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от ответниците Ч. Д. Б. и Д. С. Б., чрез пълномощниците им, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с молба за отмяната му.
Ищците не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ч. Д. Б. поддържа становище за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за обема на правата на съсобствениците в съсобствения урегулиран поземлен имот, образуван от два поземлени имоти с различна площ, противоречи с приетото в представената практика на ВКС, илюстрирана в решение № 1* от 15.01.2002 год. по гр. д. № 298/2001 год. на ВКС.
В представеното от касатора Д. С. Б. изложение е налице позоваване на същото основание за допускане на касационното обжалване не въззивното решение. Въпросът, по който съдът се е произнесъл относно правата на съсобствениците в имота и обусловеното от него произнасяне по разпределението на ползуването му, вкл. и върху част от сградата на ответниците – т. н. проход, е в противоречие с практиката на ВКС – решения №№ 95 от 30.01.74 год. по гр. д. № 2322/73 год., 1003 от 22.10.2008 год. по гр. д. № 2613/2007 год. и 776 от 15.06.92 год. по гр. д. № 412/92 год.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е прието за установено по отношение на ответниците правата на ищците в съсобствения УПИ *, отреден за два имота – в кв. 32 по плана на гр. С. от 1992 год., въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, установяващи произхода на имота от един общ наследодател Г/починал през 1931 год./, чийто наследници със спогодба през 1975 год. са се съгласили съществуващите тогава два поземлени имота да се поставят в дял на синовете – в дял на С. и Д. Б. – имот пл. № 532 в равни дялове, /идентичен с пл. № 826/, а другият имот пл. № 531 /идентичев с пл. № 827/, ведно със съществувалата къща – в дял на А. и С. Б. /съпруга на починалия през 1959 год. брат И/, при равни дялове.становено е, а и не е спорно между страните, че в първия имот през 1947-48 год. е построена нова къща, състояща се от обособени две части. За така застроените два имота, които са с различна площ, по плана на гр. С. от 1992 год. е предвиден един УПИ *, като предмет на предявения установителен иск е правото на собственост върху имота, без построените в него сгради, в които са обособени отделни самостоятелни обекти. Въззивният съд е приел, че с отреждането на един парцел ****а двата имота, частите на съсобствениците в образувания по регулацията съсобствен парцел ****а равни, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и с оглед наследствените права на наследниците на четиримата братя и извършените разпоредителни сделки е определил и правата на страните в имота. Доводът на касаторите е, че след като техните наследодатели –Симеон и Д. Б. са получили при делбата имот с по-голяма площ, то и правата им в отредения за него и за другия имот, който е с по-малка площ, ще са различни, т. е. въпросът е за правата им съответно на участвуващия в парцела по-голям имот. Решаването на този въпрос не е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Действително, в решение № 1* по гр. д. № 298/2001 год. на ВКС е прието, че когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативния нотариален акт, съдът е длъжен да отмени нотариалния му акт над признатите му от съда права. В този случай е било установено, че един от съсобствениците се е снабдил с нотариален акт за част от единия имот, за който е отреден съсобствен парцел, без да се е съобразил с регулационните предвиждания, като му е признат по-голям обем права за сметка на останалите съсобственици на парцела, частите на съсобствениците в който са равни по силата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ Даденото в сега обжалвания акт разрешение на въпроса за равните части в съсобствения по регулацията имот е същото, като е прието, че страните, като наследници на братята Б. имат равни права по наследство в отредения за двата имота по регулацията урегулиран поземлен имот. Разрешението по представеното решение е относимо към правата, признати с нотариалните актове на С. Г. Б. и Ч. Д. Б., издадени през 1996 и 1997 год., тъй като към този момент за двата имота е бил отреден съсобствения парцел, от който факт произтичат и равните права в него.
По отношение правилното определяне на правата на съсобствениците се е произнесъл и ВКС при първата касация, видно от мотивите на решението му. Връщането на делото за ново разглеждане е с оглед преценка на доказателствата за определяне правата на страните по отношение построените сгради и дали същите са представлявали самостоятелни обекти на собственост към момента на снабдяване на касатора Ч. Б. и наследодателя на касатора Д. Б. – С. Б. с нотариалните актове от 1996 и 1997 год. Изпълнявайки указанията, въззивният съд е приел, че към тези два момента са налице обособени обекти в построените в парцела две сгради и същите са притежавани в индивидуална собственост от посочените в актовете лица, поради което и в зависимост от тези обстоятелства е разрешил и спора за разпределение на ползуването на дворното място от страните по делото. Макар и с оглед правата на ищците да е невъзможно да им се определи съответна площ за ползуване от дворното място именно поради застрояването в повече от правата на ответниците, то съобразявайки предназначението на съществуващия проход за достъп и до двете сгради е предпочел предложения от вещото лице вариант, по който този проход е предоставен за общо ползуване. Доводът на касаторите, че проходът е част от тяхната сграда, поради което и не следва да подлежи на разпределяне на ползуването му, е въпросът, който според тях е разрешен в противоречие с представената към изложението на Д. Б. съдебна практика. Настоящият състав счита, че не е налице такова противоречие, с оглед предназначението на това пространство за достъп и до двете сгради, което е изяснено от заключението на техническата експертиза, а и се е признавало от касаторите. Затова, макар и сградата на ответниците да има самостоятелен друг достъп от улицата, е предпочетено от съда този проход да се ползува и от двете страни, а не както са искали ищците да им се предостави на тях за ползуване, с оглед действителните им права в имота.
В заключение следва извода, че поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и не следва да се допуска въззивното решение до касация, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 885 от 10.01.2009 год. по гр. д. № 556/2007 год. по описа на Б. окръжен съд по подадените от Ч. Д. Б. и Д. С. Б. касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар