О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 10.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 236/10г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. М. от с. Р., К. област срещу въззивно решение от 09.11.09г., постановено по гр.д. № 422/09г. на К. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 190 от 10.04.09г. по гр.д. № 1187/08г. на К. районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на земеделски земи, находящи се в землището на с. Р. ливада с площ от 10,800 дка в м. “П”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне и ливада с площ от 5, 872 дка в м.”О”, представляваща имот № 0* по картата на землището между В. И. М., П. И. М., Е. И. М., Й. А. М., Г. А. Н., З. И. Г., Л. С. М., Л. П. З. и И. С. Н. при квоти общо по 1/3 ид.част общо за първите трима, за четвъртия и петия и за останалите четирима съделители.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на П. С. М. , починал на 07.11.1953г., като правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено на същите с две решения на ОСЗГ – гр. К. от 2005г. При тези фактически данни съдът е приел, че двата имота са съсобствени на всичките наследници на общия наследодател и че представеното ксерокс – копие на препис на саморъчно завещание от 02.06.1953г., с което П. М. е завещал на внуците си А. З. П. и И. З. П. три земеделски имота защото го гледат добре и за да се грижат за него за в бъдеще не следва да се взема предвид, тъй като ръкописният текст на завещанието не е представен по делото и не може да се извърши преценка дали отговаря на чл.25, ал.1 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/04г. на ОСГК, както и че настоящият случай е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай, въпреки дадените му указания, касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се отбележи, че посоченото тълкувателно решение няма никакво отношение към предмета на спора по настоящото дело, поради което противоречие с него не съществува.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторът не е посочил обуславящ изхода на спора правен въпрос, нито е изложил някакви доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед изложеното подадената от Й. А. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 09.11.09г., постановено по гр.д. № 422/09г. на К. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: