О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр.София, 21.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 560/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. П. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 460 от 20.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 365/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане и му е върната частна касационна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд № 308/ 31.01.2011 г. по гр.д.№ 133/ 2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че постановеното от друг състав на Върховния касационен съд определение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на принципа, задължаващ съдилищата да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на лични и имуществени права. Счита, че след като две инстанции са прекратили производството по делото, пътят за защита на правата му е преграден и това обуславя допустимостта на частната му жалба пред ВКС.
Ответната по частната жалба страна З. „К.”, [населено място], не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Н. Т. е предявил против З. „К.” иск за заплащане на сумата 422,50 лв, по исковата му молба е образувано гр.д.№ 1323/ 2010 г. по описа на Девненски районен съд. С определение от 18.11.2010 г. районният съд е прекратил производството по това дело поради недопустимост на иска. С обжалваното по гр.д.№ 365/ 2011 г. на ІV г.о. на ВКС определение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил прекратителното определение. Този съдебен акт е счетен от предходния състав на ВКС за окончателен, поради което частната жалба на Н. Т. е оставена без разглеждане по същество.
Частната жалба срещу акта на ВКС е неоснователна. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита на имуществени права, но това право се упражнява при условията и по реда, предвиден в процесуалния закон. Същият урежда двуинстанционна проверка по въпроса за допустимостта на иска тогава, когато същият е с цена до 5 000 лв и спорът е граждански (чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 от ГПК, изменени със ЗИДГПК ДВ бр.100 от 2010 г.). Считано от 20.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд онези въззивни определения, с които се прегражда развитието на граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв. Обжалваното определение е мотивирано с идентични правни съображения и поради това не са налице основания за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд ІV г.о. № 460 от 20.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 365/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: