О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 29.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4812/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 136 от 25.06.08г., постановено по гр.д. № 511/08г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в, е оставено в сила решение от 22.11.07г. по гр.д. № 872/07г. на Софийския градски съд, І г.о., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Д. Ц. от гр. С. против М. на в. р. иск с правно основание чл.261, ал.2, вр. чл.261, ал.1 ЗМВР /отм./ за заплащане на сумата 17 312,42 лв., представляваща разлика между размера на дължимите му се 20 брутни трудови възнаграждения, изчислени на базата на последното му брутно трудово възнаграждение преди освобождаване от служба и размера на фактически изплатените му през 1995г. и през 2005г. суми, ведно със законната лихва. Прието е, че ищецът в първоинстанционното производство е работил в системата на МВР, от която е освобождаван три пъти – през 1995г., 1998г. и 2006г., като при първото освобождаване са му изплатени 8 брутни трудови възнаграждения в размер на 171 808 неденоминирани лева, а при второто – 12 брутни трудови възнаграждения в размер на 8 223 768 неденоминирани лева или общо 20 брутни тр. възнаграждения. За да отхвърли предявения иск, решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл.262, ал.3 ЗМВР/отм./, според която еднократните парични обезщетения по чл.261 ЗМВР/отм./ се изплащат на базата на брутното трудово възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба, се отнася само за начина на определяне размера на обезщетението, но не може да бъде приложена към вече определените и изплатени на ищеца обезщетения при първото и второто му освобождаване от длъжност, когато трудовото му възнаграждение е било в други размери.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ц. Д. Ц. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл.261, ал.2, вр. чл.261, ал.1 ЗМВР /отм./, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото в представеното с жалбата влязло в сила решение от 28.02.07г. по гр.д. № 3063/06г. на Софийския градски съд, ІІв г.о., с което е разгледан аналогичен казус, поставеният съществен правен въпрос е решен по друг начин като е прието, че претендираното обезщетение е дължимо (представените две решения на САС по гр.д. № 1391/04г. и по гр.д. № 2150/06г. няма данни да са влезли в сила и не следва да бъдат обсъждани).
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на решение № 136 от 25.06.08г., постановено по гр.д. № 511/08г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: