О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610
София, 29.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 843/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1603/27.06.2011г.,подадена от М. И. Б.,Г. П. Б.,Надежда П. Б. и М. Г. М.,чрез пълномощника им адвокат Р. Б.,против решение №277/16.05.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№77/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №165/21.05.2010г.,постановено по гр.д.№129/2006г. по описа на Самоковски районен съд за извършване на делба между М. Б.,Г. Б.,Надежда Б.,М. М.,В. Б. и С. Б. на тринадесет земеделски имота/ниви и ливади/ в землището на [населено място],като е разпределил в дял на всеки съделител имотите,съобразно вариант ІІ на в.л.П. по СТЕ,като съделителите М. Б.,В. Б. и С. Б. са осъдени за заплатят парични уравнения на останалите съделители.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Моля да приемете за допустима подадената от нас касационна жалба,тъй като са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
С атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени материално правни и процесуално правни въпроси в отклонение от практиката на ВКС съдилищата,като произнасянето на Върховния касационен съд ще бъде от съществено значение за развитието на правото,с оглед спецификата на конкретния случай.
І.Решението е в противоречие с практиката на съдилищата.
Съдът не е изложил мотиви и критерии защо дадени съделители получават в дял определени имоти.
Съдът не е изложил защо предпочита определен вариант от заключението на СТЕ.
Съдът е обосновал прилагането на член 292 от ГПК,а не жребий,тъй като е не е достатъчно да се изтъкне,че квотите са различни и жребият е неудобен.
Съдът не е обсъдил местоположението на имотите,вида и предназначението им и тяхната стойност,като критерий за поставянето в отделни дялове и дали има равностойност,в така избрания от съда вариант за делба,като с оглед на това решението противоречи на практиката на ВКС,изразена в ППВС №7-73,т.5,б.”а”,ППВС №4-64,решение №212/08.06.1996г. по гр.д.№55/1996г. по описа на І ГО,поради което считаме,че е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 от ГПК.
Считаме,че приетата от съда стойност на делбените имоти,определена съгласно Наредбата за определяне на цени на земеделските земи,е в противоречие със задължителната практика на съда,изразена с Тъкувателно решение №1/19.05.2004г. на ОСГК.Точка 7,във връзка с т.12 от тълкувателното решение,което разяснява какво е действителна пазарна цена,като същата се обуславя от състоянието на имотите,на икономическите параметри и от състоянието на пазара за недвижими имоти.
ІІ.Съществен и от значение за развитието на правото е въпросът за точното прилагане на закона,каквото с оглед противоречието с трайната практика на съда,не е налице в случая.”
В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба В. В. Б. и С. В. Б.,чрез пълномощника си адвокат С. Оцетова,считат че в изложението липсва формулиран правен въпрос,по който съдът се е произнесъл,същото съдържа само касационни оплаквания,поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като молят същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос,разрешен от съда с обжалваното въззивно решение.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен от въззивния съд,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Върховният касационен съд не е задължен да изведе този правен въпрос от изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на цитираното изцяло по-горе изложение на касаторите,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил правните изводи на съда.В него са изложени касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,в подкрепа на които се цитира съдебна практика,които обаче са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се извърши след като то бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание,за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277/16.05.2011г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№77/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: