О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 05.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 243/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 211 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 380/ 2009 г. на районен съд гр. П. и решение № 551 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 817/ 2009 г. на П. окръжен съд е прието за установено по отношение на ответника К, че ищците М/ съпрузи/ са собственици на 130 кв.м. от имот пл. № 109 в кв. 25 по плана на с. Ж., П. област.
Ответникът К. Б. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че то се налага, тъй като съдът е допуснал противоречие с практиката по приложението на чл.29 от ЗСГ / отм./ относно възможността за придобиване на имота по давност, на каквото основание ищците са признати за собственици.
Ищците оспорват жалбата както по основание, така и като неподлежаща на разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото е установено, че първоначален собственик е бил дядото на ответника К. С. Б., който с частен писмен договор от 1960 г. продал имота на С. К. , а той през 1974 г. го прехвърлил на А. Д. баща на ищеца, също с частен писмен договор. Не е било спорно по делото, че в продължение на повече от 30 години бащата на ищеца, а след това и самият той са владяли имота като собственици, за което ищецът се снабдил и с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1999 г. Ответникът никога не е владял имота, но и той през 2006 г. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност.
С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имота на основание давностно владение, относимо и за реална част от имот пл. № 1* тъй като се касае за неурегулиран имот и забраната на чл.59 ЗТСУ / отм./ не намира приложение.
Възможността за придобиване на имота по давност е поставена и като съществен материалноправен въпрос от касатора, въпреки че не е изрично формулиран и обоснован. Твърдяното противоречие обаче с практиката по прилагането на ЗСГ не е налице. Имотът се намира в с. Ж., което е в списъка на селата, за които не се прилага редът за прехвърляне и придобиване на недвижим имоти от граждани по глава В. от ЗСГ, поради което не действа и забраната по чл.29 ЗСГ за придобиване на имотите по давност. В този смисъл решението не е в противоречие, а съответства на практиката на ВС, изразена в решение № 3/ 94 г. на Пленума на ВС. В същия смисъл е и представените от касатора решения № 1* от 15.12. 2000 г. по гр.д. № 849/ 2001 г. на ІV г.о. и решение № 1* от 30.10.2002 г. по гр.д. № 1898/ 2001 г. на ВКС, ІV г.о. Останалите представени от касатора решения по конкретни дела също не разкриват противоречие с решението на въззивния съд, а някои са въобще неотносими към разрешения материалноправен въпрос.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 551 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 817/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: