О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 193/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 442 от 3.07.2009 г. по гр.д. № 12/ 2008 г. на Хасковски районен съд, оставено в сила с решение № 355 от 18.11.2009 г. по гр.д. №507/2009 г. на Хасковски окръжен съд, в рамките на делото за делба, са уважени два иска по чл.76 ЗН, като са признати за относително недействителни спрямо останалите наследници сделките на разпореждане, извършени с наследствени имоти от М. Г. и Ж. С. Ш. в полза на съпрузите И. и К. М. и на Х. Р. и съпругата му Ш. Р.
Ответниците- купувачи по договорите за продажба на наследствените имоти, са подали касационна жалби срещу тази част от решението, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не е обсъдил възражението им относно легитимацията на прехвърлителите като собственици, изискващо и проверка на решението на поземлената комисия, с което процесните имоти са им възстановени.
Молят за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Относно допустимостта на касационния контрол се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, а същественият по делото въпрос свързват с това, дали е допустимо по повод на предявен иск по чл.76 ЗН, отнасящ се за имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ответниците да противопоставят възражение за липсата на съсобственост и да предизвикат косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия, при положение, че те не са били участници в административното производство по възстановяване на собствеността. Намират, че в това отношение решението противоречи на ТР № 6/ 2006 г. относно допустимостта на косвения съдебен контрол на административни актове по приложение на реституционните закони, както и на практиката на ВКС, изразена в представените решения № №*-б, 939-06-ІV, 381-07-ІV, 1752-04-ІV, 1200-04-ІV,1274-09-ІІ.
П. се и два други въпроса- за статута на имота и допустима ли е делба при променен правен режим на същия, както и за приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, но тях настоящият състав на ВКС намира за несъществени и неотносими към основанията по чл.280, ал.І ГПК, тъй първият въпрос не е определящ за изхода на делото, а има значение за актуалната индивидуализация на делбените имоти, а вторият въпрос е всъщност оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не се вмества в основанията за допускане на касационно обжалване, а представлява касационно основание за неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Останалите съделители по делото оспорват касационната жалба, като намират, че не са налице основания за допускането й до разглеждане, а по същество считат, че е неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Исковете по чл.76 ЗН са уважени по съображения, че част от наследниците са се разпоредили в полза на касаторите с наследствените имоти- нива от 7,599 дка, представляваща имот № 1* и нива от 15, 002 дка- имот № 1* и двата в землището на гр. Х., местността “Д”, като не е спорно по делото, че съсобствеността е възникнала вследствие възстановяване на имотите от поземлената комисия на страните по делбеното дело в качеството им на наследници на Ж. М. М. , починал през 1954 г.
За да уважи исковете въззивният съд е изложил съображения, че те са предявени от надлежните материалноправно легитимирани страни, а именно наследниците на бившия собственик, които са и съсобственици и участници в делбата по силата на възстановяване на имотите от поземлената комисия. Във връзка с предмета на защита по чл.76 ЗН е признато за установено, че извършените сделки са относително недействителни спрямо останалите наследници и като такива се включват в съсобствеността и подлежат на делба. Възражението на ответниците по иска относно недоказана собственост на общия наследодател и искането за провеждане на косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия за възстановяване на имота са преценени като недопустими, тъй като касаторите не заявяват собствени права върху възстановения имот, а посредством преките си праводатели- М. Г. и Ж. С. Ш. , черпят права от същото решение на поземлената комисия, което искат да се ревизира.
С оглед на изложените данни следва да се приеме, че поставеният въпрос действително е определящ за изхода на делото, тъй като се свързва с легитимацията на ищците за предявяване на иска по чл.76 ЗН. Настоящият състав на ВКС обаче намира, че въпросът не е решен в противоречие, а съответства на практиката на ВКС, изразена в ТР № 6/ 2006 г. и в представените решения на отделни състави на съда. Съгласно цитираната практика правен интерес от провеждане на косвен съдебен контрол върху актове на администрацията, които имат вещноправни последици при приложението на реституционните закони, имат тези трети лица, които не са участвали в административното производство и заявяват свои права върху имота, различни от тези или изключващи действието на реституцията. В случая не е налице такава хипотеза, тъй като касаторите черпят права от разпоредителна сделка, извършена с възстановените имоти от двама от наследниците- т.е. и техните права почиват на решението на поземлената комисия за възстановяване на земите, предмет на тези сделки.
ТР № 6/ 2006 г. и решенията по отделни казуси, които представят касаторите сочат, че правен интерес от провеждане на косвен съдебен контрол спрямо решения за възстановяване на собствеността се признава на ответници, които са били трети лица, неучастващи в административното производство, на които решението за възстановяване е било противопоставено, а не е източник на техните права.
Ако целта на исканата проверка на решението на поземлената комисия е била да докажат, че наследодателят на ищците не е бил собственик на възстановените имоти, с това касаторите отричат правата и на своите праводатели и затова съдът е приел, че това искане е лишено от правен интерес. В случая приобретателите не могат да имат повече права от своите праводатели, а последните не само че не поддържат, че наследодателят не е бил собственик, а напротив- подали са заявление за възстановяване, в което го сочат като собственик на възстановените имоти. Другата защитна позиция, поддържана от касаторите е била, че праводателите им са собственици на основание давностно владение, но и тя е отхвърлена поради недоказаност на възражението и тъй като от възстановяването на собствеността с решение от 8.11.1999 г. до предявяване на исковата молба на 17.12.2007 г. не е изтекъл необходимият 10- годишен давностен срок.
С оглед на казаното следва да се приеме, че въззивният съд е съобразил съдебната практика относно пределите на допустимия косвен съдебен контрол и затова не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 18.11.2009 г. по гр.д. №507/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: