О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 26.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 576/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 392 от 24 октомври 2008 г. по гр.д. № 4339/2006 г. на Софийски градски съд, ІV –д състав е отхвърлен иска, предявен от М. С. С. срещу В. Ф. Д. за отмяна на дарението, извършено в полза на ответницата от С. И. М. с нотариален акт № 37/76 г. на ? ид. ч. от дворно място и едноетажна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м., намиращи се в гр. С., ул. “. № 30.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата оспорва жалбата както по допустимост, така и по основателност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищцата е дъщеря на общия наследодател, а ответницата негова внучка- дъщеря на сина му И. И. С нотариален акт № 37/76г. наследодателят дарил сина си и внучката си общо с ? ид. ч. от дворно място с къща в гр. С., ул.”Д” № 30, с който акт се накърнява запазената част на ищцата от неговото наследство. Тя е предявила иск за намаляване на дарението на основание чл.30 ЗН само срещу внучката В. Д. за получените от нея /14 ид. ч. от имота. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че внучката не е била призована към наследяване, а ищцата не е приела наследството на С. М. по опис, както изисква чл.30, ал.2 ЗН. Позовал се е и на ТР № 1/ 2005 на ОСГК на ВКС, с което тълкуването на закона, дадено в т.15 от ППВС № 4/ 94 г., /според което всяко лице от кръга по чл.5- 9 от ЗН има качеството на наследник по закон, дори и да не е призовано към наследяване / е обявено за изгубило сила. С оглед на това ново разбиране искът насочен спрямо В. Д. е отхвърлен, тъй като не е било спорно, че ищцата не е приела наследството под опис.
Съществен за делото е въпросът за приложението на чл.30, ал.2 ЗН във връзка с тълкуването, дадено в т.15 от ППВС № 4/ 64 г. и обявяването му за изгубило сила с ТР № 1/ 2005 г. на ОСГК на ВКС. Според касаторката този въпрос налага разглеждане на жалбата, тъй като се касае за промяна в задължителната за съдилищата практика на Върховния съд, настъпила по време на висящността на делото.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че поставеният въпрос не се вмества в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тази хипотеза е приложима когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В настоящия случай промяната в тълкуването на правната норма вече е било направено с цитираното ТР № 1/ 2005 г. и въззивният съд правилно се е съобразил с него, както и преди всичко с текста на самата правна норма на чл.30, ал.2 от Закона за наследството. При постановяване на решението съдът подвежда спора към приложимата към този момент правна норма и актуалното й тълкуване, тъй като в противен случай ще е налице основание за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон. Затова не може да се изисква от съда да приложи изгубил сила тълкувателен акт на ВС само защото той е действал при завеждане на делото. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 392 от 24 октомври 2008 г. по гр.д. № 4339/2006 г. на Софийски градски съд, ІV –“д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: