2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N648
София,03.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 496/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 78 от 14.12.2010 г. по т.д.№ 227/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решението на Бургаския окръжен съд № 79 от 12.04.2010 г. по т.д.№ 210/2009 г. в осъдителната му част е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 16 121.80 лв., претендирана като възнаграждение за изпълнени ремонтни работи по договор от 01.09.2008 г., допълнително възложени му от прокуриста на ответното дружество в хода на строителството. Изложени са съображения, че по посочения договор е заплатена стойността на всички актувани с акт обр.19 СМР, вкл. и допълнително възникналите като предхождащи и необходими с оглед качественото изпълнение на последващите такива. След преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че строително-монтажните работи, предмет на иска са включени в анекси от 24.09.2008 г. и 14.10.2008 г., които са едностранно подписани от ищеца, по делото липсват доказателства за изпращането, респ. за получаването им от ответната болница в качеството й на възложител, за същите не са били съставени актове обр.19 и не са издавани фактури, което обусловило извода на съда, че за ответника не е възникнало задължение за плащане на СМР по процесния договор, както неправилно е прието от окръжния съд. Посочено е, че сумата 16 121.80 лв., посочена като задължение на ответника по иска в първоначалното заключение на вещото лице и за която е уважен иска от първостепенния съд, е конкретизирана във второто заключение като платена с платежно авизо от 06.01.2009 г., от което е направен извод за неоснователност на предявения иск по чл.79 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД.
К. [фирма] твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
В изложението по чл.284, ал.3, г.1 ГПК като основание за достъп на въззивното решение до касация се поддържа това по чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК. Според касатора материалноправният въпрос за „наличието или не на приемане на изпълнението по неформално възложените допълнителни СМР от ответника и оттам за тяхната действителност” е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 529 от 14.10.2008 г. по т.д.№ 240/2008 г., ТК, І т.о. Поддържа се освен това, че в противоречие с Решение № 571 от 14.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 313/2008 г., ТК, І т.о. въззивният съд е оставил без уважение искането му да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, което процесуално нарушение е довело до неизясняване на делото от фактическа страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима с оглед нейната редовност.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, което се съдържа в предмета на спора и е обусловило правните изводи на съда. За да отхвърли иска, съдът е приел, че претендираното възнаграждение за извършените от ищеца строително-монтажни работи са извън сключения между страните договор за изработка. А обемът на възложените работи е въпрос на конкретно установена фактическа обстановка, каквато не може да бъде установявана пред касационния съд. Той проверява правилността на приложението на закона към установената от въззивния съд фактическа обстановка. При това възложителят ще дължи цената на допълнително извършените СМР, само ако той ги е приел по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Такива доводи не са навеждат от касатора, нещо повече, сам в касационната си жалба сочи, че според възражението на ответника спорен по делото е бил въпросът дали те са приети или не. Дори да се извлече от изложението му като правен въпросът за приложението на чл.293,ал.3 ТЗ, то той очевидно е неотносим към изхода на спора при липсата на данни за приемане изпълнението на допълнителните СМР, от което да следва забраната за ответника да оспорва действителността на тяхното възлагане.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. В представеното Решение № 529 от 14.10.2008 г. по т.д.№ 240/2008 г., ТК, І т.о. съдът е приел, че по смисъла на чл.293, ал.3 ТЗ поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора. В разглеждания случай на първо място съдът не е разисквал формата на допълнително възложените работи като условие за действителността на договора за тях, което е обусловило необходимостта за произнасяне от касационния съд по приложението на чл.293, ал.3 ТЗ, като освен това приетата от въззивния съд недоказаност на приемането налага извод за отсъствието на противоречиво разрешаване на един и същи правен въпрос.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 14.12.2010 г. по т.д.№ 227/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: