О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4794 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Г. Г. , действащ като ЕТ”З”, с. З., общ. Стара Загора, против решението от 13.06.2008г., постановено по гр.д. №138/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 21.12.2007г. по гр.д. №806/2007г. на Старозагорски районен съд, в частта, с която е уважен иска на И. Т. Т. срещу З. Г. Г. , действащ като ЕТ”З” с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата 1330лв. и в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение по този иск в отхвърлителната част за размера над 1330лв. до 1372лв. е присъдена още сумата 42лв., както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от З. Г. Г. , действащ като ЕТ”З”, срещу ЗПАД”ДЗИ” обратен иск и производството по него е прекратено поради отказ от иска.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. Т. Т. оспорва наличието на основание за допустимост на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че съдът неправилно е приел, че е материалноправно легитимиран по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като счита, че от доказателствата по делото не е установено да е възложител на работата на водача, причинил пътно-транспортното произшествие.
Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че са налице релевираните основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят релевира въпроса доколко при обратния иск е допустимо изменение чрез замяна на ответника по него. Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата само когато му противостоят постановени от ВКС в противоположен смисъл решения, но в касационната жалба не са посочени такива решения. Неоснователни са и доводите, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно нормата на чл.175, ал.2 от ГПК/отм./, съгласно която страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание. Разбирането на касатора, че може да измени предявения обратен иск като го насочи към лице, което не е конституирано като трето лице в процеса по реда на чл.174, ал.1 от ГПК/отм./ не намира опора в нормата на чл.175, ал.2 от ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.06.2008г., постановено по гр.д. №138/2008г. на Старозагорски окръжен съд, по касационна жалба на З. Г. Г. , действащ като ЕТ”З”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: