О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.885
гр. София, 25.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 689 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 19.03.2009 год. по гр. д. № 836/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решението от 28.12.2007 год. по гр. д. № 18345/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която е осъден Т. Г. Г. да предаде на Б. Й. Ф. фактическата власт върху апартамент № 72, подробно описан в решението и е отменил решението в частта, с която този ответник е осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото. В останалата му част, с която искът по чл. 38а ЗЖСК е уважен спрямо ответника С. Й. П., първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивния съд и в тази му част то е обжалвано с касационна жалба в срок от С. П. , чрез а. Н. Б. , с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен. Касаторът претендира и заплащане на направените по делото разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Представя и съдебна практика – определение № 76 от 30.01.2009 год. по гр. д. № 4374/2008 год. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по сходен казус, две решения на ВКС по гр. д. № 154/2008 год. и № 160//2005 год. и решение по гр. д. № 2526/2007 год. на СГС, което няма данни да е влязло в сила. Касаторът поддържа, че в противоречие на тази съдебна практика въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по материалноправните въпроси относно легитимацията на ищеца да предяви иска по чл. 38а ЗЖСК против него, при положение, че не е установил качеството си на член-кооператор в ЖСК, последната не е изключителен собственик на спорния апартамент, а негов съсобственик, следователно и ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 38а ЗЖСК, без съгласието на другия съсобственик на имота, както и въпроса относно наличието на груб строеж със самото осъществяване на строежа, независимо от факта, че това предхожда нормативната уредба на понятието с влизане в сила на ЗУТ, конкретно разпоредбата на пар. 5, т. 46 ДР.
Ищецът Б. Й. Ф., чрез пълномощника му а. Н. Н. , оспорва касационната жалба и намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не са налице поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта му, с която искът против касатора е уважен, въззивният съд е приел, че ЖСК „Български художник” е съсобственик на построения в съсобствения имот жилищен блок, в който се намира и спорният апартамент, по приращение, съгласно чл. 92 ЗС, като наличието на съсобственост не представлява пречка за разпределянето му на ищеца по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК. Поради това и съдът приел, че правото на съсобственика да си служи с общата вещ обуславя и правната възможност да се иска връщане на имота и от член-кооператора, на който този обект е разпределен. Поставените от касатора въпроси за активната легитимация на ищеца не са решени в противоречие с представената съдебна практика, тъй като приложените определение на ВКС по чл. 288 ГПК и невлязлото в сила решение на СГС не могат да бъдат обсъждани с оглед липсата на предпоставки да формират такава практика. В решението по приложеното гр. д. № 160/2005 год. на ВКС е обсъждана липсата на доказателства за легитимацията на ищеца в това производство като член-кооператор, докато в обжалваното сега въззивно решение съдът е обсъдил представените писмени доказателства и въз основа на преценката им е направил своите фактически и правни изводи за наличието на членствено правоотношение между ищеца Б. Ф. и ЖСК. Съпоставяйки представеното решение се налага извод, че в него не е обсъждан въпроса за легитимацията на ищеца като член кооператор по различен начин от този в обжалваното решение, а е прието, че в това производство ищецът не е установил това си качество. Преценката на въззивния съд в обжалваното решение на събраните доказателства по този факт не може да бъде обсъждана в настоящето производство, в което се преценява единствено наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въпросът за неоснователност на възражението на ответника, сега касатор, за наличие на придобивна давност за придобиване на собствеността върху спорния апартамент, е обусловил извода на въззивния съд за липса на правно основание да се намира в него. И той обаче не е решен противоречиво в представеното към изложението решение по гр. д. № 154/2008 год., за да се приеме наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. И в това производство ответниците са противопоставяли като придобивно основание давностно владение с начало 1995 год., като съдът е обсъждал представените от страните доказателства за твърдяното обстоятелство. Не е налице противоречие обаче по въпроса, че за да е релевантно владението следва да е налице годен обект на вещното право, какъвто представлява достигане на строителството на етап „груб строеж”. Фактът на установяването на такъв е въпрос на доказване от страна на ответника, който се стреми да установи наличието на необходимия давностен срок, поради което и съдът е преценявал събраните в тази насока доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е кредитирал тези, които установяват наличието на годен обект към 1998 год., а не по съображения, че легалната дефиниция на поятието е дадена с влизане в сила на ЗУТ, както неоснователно се поддържа. От този фактически извод съдът е направил и съответния правен извод, че към момента на предявяване на иска не е изтекъл срока на придбивна давност, за да противопостави успешно ответникът придобитото право на собственост на твърдяното правно основание срещу предявения иск против него. Правилността на направената преценка не може да се проверява в настоящето производство, в което се установява, че не е налице решаван противоречиво въпрос в приложените решения, за да се допусне касация на въззивното решение.
Доказателства за направени от ответника разноски не са представени, поради което и такива не му се присъждат за настоящето производство.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.03.2009 год. по гр. д. № 836/2008 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от С. Й. П., чрез а. Н. Б. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: