– 8 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 653
гр. София, 01.08.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 (тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4357 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 95 807/11.07.2018 година, подадена от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], срещу част от решение № 3254/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 025/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 127 122/23.05.2017 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 67-ми състав, постановено по гр. д. № 68 355/2016 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] срещу А. Г. И. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на И., че дължи на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] сумата от 11 373.36 лева, представляваща използвана от нея за периода от 01.09.2009 година до 22.01.2014 година, но незаплатено на дружеството количество електроенергия за апартамент /№/, със застроена площ от 94.18 м2, намиращ се на първи етаж на сграда № 2, в [населено място], [улица]. Наред с това горепосоченото първоинстанционно решение е частично отменено като е постановено ново, с което „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] е осъдено да заплати на А. Г. И., по предявеният от нея насрещен иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1250..00 лева, представляваща част от общото задължение от 52 385.00 лева, неустойка за забавено изпълнение по чл. ІV.3 от договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт /№/, том І, рег./ №/, дело № 92/1998 година на В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под /№/ в регистъра на Нотариалната камара.
С подадената от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] касационна жалба въззивното решение на Софийски градски съд обжалва в посочените по-горе две части като се излагат доводи за това, че по отношение на тях, то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в посочените части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] срещу А. Г. И. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59 от ЗЗД да бъде уважен, а предявеният срещу дружеството насрещен иск да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд както по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба А. Г. И. е подала отговор на същата с вх. № 135 609/19.10.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 3254/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 025/2017 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна като е поискано да бъде оставена без уважения, а решението да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], а именно А. В. Г. не е подал отговор на касационната жалба, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата.
„Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.06.2018 година, а подадената от него касационна жалба е вх. № 95 807/11.07.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева. Споровете по тези искове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство. Постановените по тези искове въззивни решения, както е предвидено в разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, влизат в сила от момента на постановяването и обявяването им по надлежния ред и от този момент пораждат предвидените в чл. 297-чл. 298 от ГПК правни последици. Затова разрешения с тях спор не може да бъде пререшаван без наличието на предвидените в закона предпоставки за това, включително и по реда на касационното обжалване на въззивното решение. Подадените срещу такива решения касационни жалби са недопустими и не подлежат на разглеждане, като съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъдат върнати по подалите ги страни.
С оглед на горното подадената от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] касационна жалба е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Г. И., по предявеният от нея насрещен иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1250..00 лева, представляваща част от общото задължение от 52 385.00 лева, неустойка за забавено изпълнение по чл. ІV.3 от договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт /№/, том І, рег./ №/, дело № 92/1998 година на В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под /№/ в регистъра на Нотариалната камара. Поради това в тази си част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част, а образуваното въз основа на нея касационно производство трябва да бъде прекратено. Без значение е обстоятелството, че твърдения от А. Г. И. на размер на задължението е по-голям от 5000.00 лева. Доколкото искът е предявен като частичен, то съгласно т. 1 от ТР 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГТК на ВКС, от значение на допустимостта е предявената част от цялото вземане, а не пълния размер на последното.
По отношение на останалата обжалвана част съставът на Софийски градски съд е приел , че по делото не било спорно, а и от представените по делото доказателства се установявало, че на 21.12.1998 година А. Г. И., в качеството си на съсобственик на дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 970.00 м2, била учредила в полза на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], правото на строеж върху дворното място, срещу което дружеството се било задължило за изгради две жилищни сгради, като всеки един от съсобствениците си е запазил правото на строеж, съответно съсобствениците взаимно на си учредили такова върху изрично посочени обекти, които е трябвало да станат тяхна собственост, след като правото на строеж било упражнено. Също така не се било спорно, че жилищната сграда № 2 била въведена в експлоатация на 10.12.2013 година, че титуляр на партидата за ползвана електрическа енергия в тази сграда за периода от 01.09.2014 година до 22.01.2014 година бил „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], както и че дружеството е заплащало стойността на ползваната в цялата сграда през този период електроенергия. Спорният по делото въпрос бил дали този период А. Г. И. ползвала собствения си ап. /№/у построен в намиращата се на /адрес/ жилищна сграда № 2, съответно ползвала ли е соченото от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] количество електроенергия и дължи ли възстановяване на стойността й. Въззивният съдебен състав е намерил, че така очертаното като спорно правно релевантно обстоятелство е останало недоказано до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, при процесуално задължение (доказателствена тежест) да установи същото при условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК, принадлежаща на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място]. За установяване факта на предаване на фактическата власт върху имотите, които дружеството съобразно договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство се било задължило да изгради в полза на учредителите на вещното правно на строеж, по делото били ангажирани единствено гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля П. Г. П.-главен енергетик в „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място]. Последният твърдял, че процесният обект, предвиден за построяване, се състоял от две сгради-сграда № 1 и сграда № 2, като сграда № 1 била „приета с акт образец 16 през 2008 година, когато в нея се „настанили хора“, като последното се случило и по отношение на сграда № 2, която към този момент поради възникнали проблеми с подхода към нея все още не била въведена в експлоатация, поради което била захранена със „строителен ток“, който за всеки самостоятелен обект се отчитал от служител на дружеството с контролен електромер. Свидетелят изрично пояснявал, че е виждал живущите в сграда № 2, но не ги познавал, познавал единствено домоуправителя, не знаел кой живее в ап. № 4 от тази сграда и не бил сигурен дали е посещавал същия. Въз основа на така изложеното от свидетеля по никакъв начин не можело да бъде формиран положителен извод, че през 2008 година или в който и да е момент, обективно предхождащ в спорния период или попадащ в рамките му, И. в качеството й на титуляр на правото на собственост върху ап. 4, била установила своя фактическа власт върху последния, че била започнала лично или чрез другиго да го ползва по предназначение, което иманентно включвало в себе си и потребяване на електрическа енергия. А. Г. И. била оспорила изрично това обстоятелство, заявявайки, че не е ползвала жилището преди въвеждане на сградата в експлоатация на 10.12.2013 година. Същевременно, твърденията на свидетеля по коментирания въпрос били твърде оскъдни, а и лишени от всякаква конкретика. Както било изяснено П. само общо заявявал, че в сградата се „настанили хора“, въз основа на което изявление не могъл да бъде формиран еднозначен и безспорен извод, че това се е случило в един и същи момент и по отношение на всички построени в съответната сграда самостоятелни обекти, в т. ч. собствения на И.. Наред с това, по делото не били представени други доказателства, които при съвкупния им анализ да били от естество да установят пълно и главно ползването на процесното жилище, съответно на доставяната до него електроенергия. Така, при липсата на данни притежаваният от А. Г. И. ап. № 4 фактически да е бил обитаван през исковия период, недоказани оставали и удостоверените в представената към исковата молба справка от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], данни относно количеството и стойността на евентуално употребените ресурси, в т. ч. електрическа енергия, в спорното жилище. Това било така, тъй като тази справка по своята правна същност била частен свидетелстващ документ, носещ подписа единствено на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства, при това изрично оспорени от насрещната страна, на която документът се противопоставял, поради което на общо основание отразеното в нея подлежало на доказване с всички допустими в българския граждански процес доказателства, каквито в случая не са били ангажирани.
Според състава на Софийски градски съд изложеното по-горе налагало извод, че макар да бил плащал цената на консумираната в рамките на сградата електроенергия, доколкото не се установявало по правилата на пълно и главно доказване ползването на конкретния самостоятелен обект, което ползване било предпоставка за потребяване на електрическа енергия, с чиято стойност „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] твърди неоснователно да се е обогатила А. Г. И., исковата претенция на дружеството с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следвало да бъде изцяло отхвърлена. За пълнота и прецизност следвало да се изясни, че само по себе си качеството на А. Г. И. на собственик на процесното жилище-обстоятелство, което не било спорно между страните, не било достатъчно да обоснове основателност на иска, тъй като в случая безспорно титуляр на партидата при електроснабдителното дружество за цялата сграда било „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място]-то било страна по договора с последното, поради което спрямо доставчика именно то било носител на паричното задължение да заплаща цената на консумираната в постройката електрическа енергия. Фактът, сочен като правопораждащ неоснователното имуществено разместване в случая, бил не плащането на чуждо правно задължение (доколкото в случая дългът бил е чужд, а на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] в качеството му на страна по продажбено правоотношение с електроснабдителното дружество) без основание за това, а фактическото ползване от едно лице на ресурс, чиято стойност било заплатена от друго, без помежду им да съществува правоотношение, в чието съдържание да са включени субективното право и корелативното правно задължение за подобно имуществено разместване.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] е поискало обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за това допустимо ли е пълното доказване да бъде извършено само с косвени доказателства, стига последните да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт (сочи се противоречие с решение № 226/12.07.2011 година, постановено по гр. д. № 921/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.); за това допустимо ли е съдът да разширява доказателствената тежест на ищеца (хипотезата на първия състав на неоснователното обогатяване) като освен доказване на твърдяното даване, респективно получаване на ответника на нещо без основание, ищецът да следва задължително да установява и други съпътстващи даването, респективно получаването обстоятелства (твърди се противоречие с ППВС № 1/28.05.1879 година и с решение № 189/04.02.2014 година, постановено по т. д. № 142/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.) и за това в качеството си на съд по съществото на спора, длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, чрез извеждането на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи (сочи се противоречие с решение № 331/04.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1649/2010 година, решение № 210/15.08.2014 година, постановено по гр. д. № 6605/2013 година и решение № 283/24.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Освен това е поискано въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и по материалноправния въпрос за това в хипотезата на неоснователно обогатяване, релевантни ли са към спора наличието на договорни и/или фактически отношения между страните или някоя от тях и трето неучастващо в спора лице (твърди се противоречие с решение № 89/20.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1184/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о.).
Така поставеният материалноправен въпрос не обуславя допускането на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като не е бил обсъждан от въззивния съдебен състав и не е обусловил правните му изводи при постановяване на решението. Единственото основание за отхвърляне на предявения иск е обстоятелството, че по делото не е било установено, че А. Г. И. е ползвала апартамента, през периода, за който се претендира заплащането на електроенергията. В решението си въззивният съд не е разглеждал съществуването на договорни отношения между страните по спора, съответно между някоя от тях и трето неучастващо по делото лице, като предпоставка за основателността или не на иска, както и не е приемал, че той е неоснователен поради наличието на такива договорни отношения. В тази връзка не представлява основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд и третият от поставените от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] процесуално правни въпроси. Видно от мотивите на въззивното решение въззивният състав се е съобразил със задължението си да отговори с решението си на всички изложени във въззивната жалба оплаквания, като изложи свои фактически и правни изводи по спорните въпроси, направени въз основа на самостоятелна преценка на установените по делото факти и доказателства. Въззивният съд не препращал към мотивите на първоинстанционното решение и не се е позовавал на тях, а е изложил собствени фактически и правни изводи, като при това е отделил спорното от безспорното. В обжалваното решение не са обсъждани единствено показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Б. М. Б., които обаче са във вреда на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], доколкото с тях се твърди, че апартаментът не е бил обитаван през процесния период. Същевременно извършеното от въззивния съд обсъждане на събраните по делото доказателства не обосновава допускане на касационно обжалване на решението и по първия от поставените от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] процесуални въпроси, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като не е приемал, че подлежащите на доказване факти или част от тях могат да бъдат доказвани само с преки доказателства. Въззивният съд е разграничил събраните по делото доказателства по отношение на релевантните факти, като при това е посочил кои от доказателствата, за кои от тези факти се отнасят. При извършването на това разграничение съдебният състав е посочил, че по отношение на спорния факт за използването на апартамента, от И., през периода предмет на спора са събрани единствено гласни доказателства, които обаче не установяват този факт при условията на главно и пълно доказване. Последното е различно от косвеното доказване. При последното даден релевантен за спора факт може да бъде доказан чрез косвени доказателства, но това не освобождава съответната страда да докаже твърдените от нея факти при условията на главно и пълно доказване, т. е. по небудещ съмнение начин. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] не е изпълнил последното си задължение, като не е ограничавал доказването само до преки доказателства за спорните факти. Същевременно въззивният съд не е разширил неоправдано и доказателствената тежест за подлежащите на доказване от страна на „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] факти. Поставеният от касатора втори процесуален въпрос е свързан с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, докато въззивният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 59 от ЗЗД. Независимо от възприетата квалификация и в двата случая, с оглед на конкретните твърдени факти, „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] е трябвало да установи, че А. Г. И. реално е ползвала електроенергията, заплащането, на която се претендира от касатора, което пък от своя страна е възможно само ако е ползвала апартамента. Затова не е достатъчно единствено „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] да твърди, че е предоставял електроенергия в определен размер и да установява това единствено с изходящи от него доказателства, а трябва да установи и факта на реалното ползване на тази електроенергия от насрещната страна. Това е било съобразено от съдебните състави по съществото на спора, поради което не е налице основание за допускане на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване и по втория от поставените от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] процесуалноправни въпроси. Затова не са установени твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] е поискало обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 3254/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 025/2017 година.по подадената срещу него от „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място], касационна жалба с вх. № 95 807/11.07.2018 годинаи такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото „Домостроителен комбинат-С.” АД [населено място] ще трябва да бъде осъдено да заплати на А. Г. И. сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ДОМОСТРОИТЕЛЕН КОМБИНАТ-С.” АД [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 95 807/11.07.2018 година в частта й, с която въззивното решение № 3254/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 025/2017 година. се обжалва в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Г. И., по предявеният от нея насрещен иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1250.00 лева, представляваща част от общото задължение от 52 385.00 лева, неустойка за забавено изпълнение по чл. ІV.3 от договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт /№/, том І, рег. /№/, дело № 92/1998 година на В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под /№/ в регистъра на Нотариалната камара, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4357/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в тази му част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3254/23.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 025/2017 година. в останалата му част.
ОСЪЖДА „ДОМОСТРОИТЕЛЕН КОМБИНАТ-С.” АД [населено място], [улица], да заплати на А. Г. И. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „ДОМОСТРОИТЕЛЕН КОМБИНАТ-С.” АД [населено място], [улица], а именно А. В. Г. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му за прекратяване на производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.