1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София, 21.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 260 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата С. Г. Ч. като ЕТ „С. Ч.”, с. К., община Н., област С., подадена от процесуалния й представител адв. К. Г. Г., срещу решение № 354 от 02.12.2009г. по в. гр. дело № 1052/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 4 търг. състав в следните части:
1/ с която решение № 64 от 03.07.2008г. по т. дело № 110/2008г. на Старозагорски окръжен съд е отменено частично и е отхвърлен предявеният от С. Г. Ч. като ЕТ „С. Ч.”, с. К. срещу „С. – К. Б.” ООД, гр. С. Загора иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1 227 лв. – лихва за забава върху главницата 19 519,73 лв., дължима за периода 02.01.2006г. – 29.08.2006г.;
2/ с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Ч. като ЕТ „С. Ч.”, с. К. срещу „С. – К. Б.” ООД, гр. С. Загора частичен иск за сумата 19 519,73 лв., представляваща част от неизплатената продажна цена на доставено количество тютюн сорт „В.”, реколта 2005г.;
3/ с която ищцата е осъдена да плати на ответника разноски за въззивното производство в размер 400 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл. 10, ал. 2 ЗКПО.
Ответникът „С. – К. Б.” ООД, гр. С. Загора чрез процесуалния си представител адв. К. Г. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът не е от значение за правото, няма непълна или неясна правна норма, която да се нуждае от корективно тълкуване, и към изложението не са ангажирани твърдения за противоречие на решението с други решения от задължителната съдебна практика. Релевира доводи, че съобразно анализираните в съвкупност доказателства е прието, че процесните РКО, подписани от представител на получателя /ищеца/ и осчетоводяване на платилия ти ответник, въпреки липсата на някои изискуеми счетоводни реквизити, следва да се ценят като частни документи, които удостоверяват неизгодни за издателя им факти – получаване на сумите. По подробно изложени в писмен отговор съображения ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивния съдебен акт и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че в изпълнение на сключен между страните през 2005г. договор за производство и изкупуване на тютюн от сорта „В.”, тип еднолистен, реколта 2005г. ищцата е доставила на ответното дружество тютюн на обща стойност 128 525,04 лв. по фактура № 21/01.12.2005г. Анализирайки представените писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, решаващият съдебен състав е установил, че ответното дружество е заплатило на ищцата сума в общ размер 129 753 лв., от която 69 965,84 лв. – призната от ищцата сума, по банков път и в брой на съпруга й А. Ч., а останалата част в размер общо 65 781 лв. – със 7 бр. разходни касови ордери през периода от 21.08.2006г. до 29.08.2006г. вкл.
Относно липсата на част от необходимите реквизити в представените РКО са изложени съображения, че съобразно чл. 7, ал. 3 ЗСч е налице документална обоснованост и в случая, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. По отношение липсата на подпис на главен счетоводител и касиер е прието, че се обяснява с факта, че в щатното разписание на ответното дружество липсват длъжности „главен счетоводител” и „касиер”, тъй като счетоводното обслужване на ответника се осъществява по силата на сключен граждански договор със счетоводна кантора, а неотразяването на лицето, което е оформило процесните РКО, не води до последици, тъй като сумите са отчетени и процесните 7 бр. РКО са осчетоводени в дружеството. Въззивната инстанция е констатирала, че разходните касови ордери са подписани от съпруга и пълномощника на ищцата А. Ч. и че към момента на извършване на плащането през м. август 2006г. ответникът е разполагал с касова наличност в размер 87 654,54 лв. Изложени са съображения, че дори и разходните касови ордери да не могат да бъдат ценени като счетоводни документи поради липсващите реквизити, те представляват частни документи и могат да се ценят като разписки, които удостоверяват неизгодни за издателя им факти – получаването на сумите.
Решаващият съдебен състав не е кредитирал свидетелските показания за неполучаване на сумите и е приел, че липсата на осчетоводяване на процесните РКО от ищеца не обосновава извод, че сумите не са получени, тъй като въпросът дали тези парични средства са реално отчетени на търговеца от неговия пълномощник е въпрос на вътрешни отношения между тях, които са непротивопоставими на ответното дружество.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен в частта за разликата над 370 лв. до 1 597,06 лв. поради извършване на прихващане на надплатената сума в размер 1 227 лв. от дължимата лихва за забава за процесния период в размер 1 597,06 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос за приложението на чл. 10, ал. 2 ЗКПО не е релевантен за настоящия спор, тъй като посочената разпоредба касае хипотезата на признаване на счетоводния разход за данъчни цели, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството. Предявеният иск е с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане цената на доставена стока и правният въпрос от значение за делото е за доказателствената стойност на разходните касови ордери, когато същите не сдържат всички посочени в тях реквизити.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Относно релевантния правен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 81/31.05.2010г. по т. дело № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която доказването на плащането на цената на доставената стока може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства – банкови документи за плащане, разходен касов ордер, приходен касов ордер, квитанция, разписка и др. Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Разписката като писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на договор за продажба представлява писмено признание, издадено от продавача на купувача, за плащане цената на стоката, поради което следва да носи подписа на издателя – продавача. При възникнал правен спор по търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, като не съществува пречка купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и удостоверяваща извършеното плащане. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане, дори и да не е издадена фискална касова бележка, ако от него може да се удостовери лицето, на което е платена сумата и основанието за плащане. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие/ търговец/ търговско дружество вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Въззивният съд е извършил необходимата преценка и след като е констатирал, че разходните касови ордери са подписани от представител на ищцовата страна, в съответствие с практиката на ВКС е приел, че удостоверяват отразеното в тях плащане. Поради изложените съображения доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата 2 520 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 02.12.2009г. по в. гр. дело № 1052/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 4 търг. Състав.
ОСЪЖДА С. Г. Ч. като ЕТ „С. Ч.”, с. К., община Н., област С. да заплати на „С. – К. Б.” ООД, гр. С. Загора на основание чл. 78 ГПК сумата 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.