4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
С., 23.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 355/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Х. И. с вх.№10778/29.11.2010г. от [населено място] против решение от 28.10.2010г. на Шуменски окръжен съд,постановено по гр.д.№326/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е оставено в сила решение №Т./20.11.2009г. постановено по гр.д.№236/2008г. по описа на Шуменски районен съд,за осъждане на М. Х. И. да заплати на ЕТ”Д.-С. С.”гр.Шумен сумата 4460 лева,представляваща обезщетение по член 45 от ЗЗД за пропуснати ползи за периода от 07.11.2007г. до 28.01.2008г. за нарушено владение върху описания недвижим имот,както и в частта му относно присъдените разноски по делото.
Постъпила е касационна жалба вх.№11706/15.12.2010г.,подадена от М. С. И. от [населено място] против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е оставено в сила решението по гр.д.№236/2008г. по описа на Шуменски районен съд,в частта му за осъждане на М. С. И. да преустанови действията,с които препятства владелеца ЕТ”Д.-С. С.”гр.Шумен да осъществява владение съгласно описаните в решението действия и присъдените разноски по делото.
Постъпила е и касационна жалба вх.№11744/15.12.2010г.,подадена от „Е.”О..Шумен,представлявано от управителя М. Х. И. против горепосоченото въззивно решение,в частта му за осъждане на ответното дружество за преустанови действията,с които препятства владелеца ЕТ,да осъществява владението и в частта за присъдените по делото разноски.
По жалбата на М. Х. И.:
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,а именно/цитирам/:
„Съществени процесуалноправни въпроси,по които съдът се е произнесъл в конкретния случай са:
Следва ли да бъде даден ход на делото,в случай,че преди съдебното заседание от страната е направено искане да не бъде даван ход на делото,като са представени доказателства,че за същата дата и час страната е призована да се яви на разпит пред орган на съдебното производство и е посочено,че призовката за разпита е връчена в деня преди съдебното заседание?
Следва ли да бъдат отменени протоколните определения за даване ход на делото,за приключване на устните състезания,в случай,че преди постановяване на решението и от страната ,и от процесуалния представител има искане за това и по делото за представени доказателства,че по същото време на разглеждане на делото от гражданския съд и страната и процесуалния представител са участвали в провеждането на процесуално-следствено действие за същите обстоятелства и за същото деяние,за последиците от които се претендира заплащането на обезщетение от непозволено увреждане пред гражданския съд?”
Така формулираните правни въпроси от касатора,с изложените в тяхна подкрепа доводи, са неотносими към решаващите изводи на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос не е свързан с правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/член 281 т.3 от ГПК/.Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касатора,оформените като процесуални въпроси,всъщност са свързани с касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда,но не основания за допускане на касационно обжалване по смисъла са член 280 ал.1 от ГПК.Това е така ,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.Ето защо,не са налице заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
По жалбата на М. С. И.:
С изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„І.В противоречие с константната съдебна практика на ВКС е решен същественият материалноправен въпрос:дали следващият владелец,какъвто твърди,че е ищецът ЕТ”Д.-С. С.”гр.Шумен,може да присъединява времето на собственика му,в случая праводателя му и собственик на процесните сгради,преди прехвърлянето им с договор за продажба на общински нежилищен имот”,като цитира и прилага решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,както и:
„ІІ.По делото е решен и същественият процесулноправен въпрос:допустим ли е иск по член 75 от ЗС,ако ищецът не е имал владение,което да е продължило в условията на непрекъснатост повече от шест месеца и ако не са били налице материалноправните предпоставки за приложението на разпоредбите на член 82 от ЗС за присъединяване на владение?”,като касатора счита че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона-конкретно разпоредбите на член 75 от ЗС и член 82 от ЗС,както и за развитието на правото.
В точка римско три от изложението касаторът,посочва като процесуалноправни въпроси,идентични с тези,формулирани от касатора М. Х. И. и съответно се позовава на същата практика,така както и посочено по-горе по отношение изложението на последния.
В останалата част от изложението на касатора И.,освен че се излага фактология по делото и изводите на въззивния съд в тази връзка,като се твърди,че са решени процесуалноправни въпроси от съда,всъщност се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на решението му.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че основанието за владелческа защита е възникнало за ищеца [фирма],в резултат на посоченото в исковата молба нарушение-поставяне на катинар към сградите,през която единствена врата последният е в състояние да осигури достъп до имота,като решаващо за момента на нарушаване на владението в случая е конкретно действие,препятстващо изцяло фактическия достъп до сградите.По отношение на продължителността на владението,съдът е приел,във връзка осъществявано такова преди нарушението,че няма пречка владелецът да присъедини и срока на предшестващ владелец,като единственото условие е наличието на правоприемство/наследяване,договор и друго производно правно основание,включително и публична продан/търг/.Наред с това,съдът е посочил,че безспорно е спазен и преклузивният срок за предявяване на претенцията,защото исковата молба е постъпила в съда преди изтичане на шестмесечния срок от описаното нарушение.
По поставения в точка първо римско от изложението на касатора материалноправен въпрос,последният се позовава на две съдебни решения,постановени от ВКС по реда на отменения ГПК,като в тази връзка твърди че те са част от задължителната практика на ВКС и е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС това основание е налице,когато правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решение или Постановления на пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС,постановени при условията на член 86 ал.2 от ЗСВ,обн.ДВ чр.29/22.07.1994г./отм/,с тълкуватели решения на общото събрание на граждански и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение ,постановено по реда на член 280 ал.1 от ГПК,каквито актове не се сочат от касатора,поради което не е налице така твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Както вече бе посочено по-горе,решенията на ВКС,които се цитират в изложението и са приложени към същото,са постановени по реда на отменения ГПК и биха могли да се отнесат към предвиденото в хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,изискваща разрешеният от съда правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционнен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос,съгласно приетото в т.3 на горепосоченото ТР №1/2010г.Въпреки,че касаторът не се позовава на тази хипотеза на тази разпоредба от ГПК,следва да се отбележи,че приложените съдебни решения на ВКС,не са по сходен казус и не се отнасят до правния въпрос,разрешен с обжалваното решение,както и са постановени при друга фактическа обстановка.
В останалата част от изложението,както вече бе посочено по-горе,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК/ виж ТР №1/2010г.-т.4/.
По жалбата на [фирма] [населено място]:
Видно от съдържанието на изложението на касатора,същото е идентично по съдържание с изложението, приложено към касационната жалба на касатора М. С. И.,депозирано чрез процесуалния представител и на двамата касатори –адвокат Т. Я.,поради което по изложените във връзка със посоченото от касатора И.,като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
На ответника по касационната жалба [фирма] [населено място] следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски по делото,съставляващи възнаграждението за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ №№ [ЕГН] и [ЕГН],в размер на 240 лева,на основание член 78 ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване от 20.10.2010г. на Шуменски окръжен съд,постановено по гр.д.№326/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Х. И. от [населено място],М. С. И. от [населено място] и [фирма] [населено място],да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 240 лева/двеста и четиридесет лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: