2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
С., 25,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1076 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 62623 от 10.ІХ.2010 г. на Т. Б. Д. от [населено място] против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г, от 18.VІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 3325/09 г., с което е бил отхвърлен неговият иск с правно основание по чл. 27, във вр. чл. 30 ЗЗД, предявен срещу [фирма] – С. и с предмет унищожаването на договор /споразумителен протокол от 18.ІV.2007 г., подписан между страните по спора/ в частта му за сумата от 5 267.69 лв., представляваща сбор от сумите, описани в погасителния план към същия протокол за периода от м. юли 2006г. и до 9.І.2007 г.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, ведно с присъждане на всички направени разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и с тази на съдилищата” по материално- и процесуалноправни въпроси, а именно: „дали е налице фактът на опорочаване волята на страна-потребител, сключваща споразумение с дружество-монополист, чрез което потребителят се задължава и заплаща едно неоснователно претендирано
вземане”. В този смисъл разглеждането на касационната жалба на Д. по същество би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – понеже щяло да допринесе за уеднаквяване на практиката „по аналогични казуси”.
Ответното по касация [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Т. Б. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. е формулирал един единствен въпрос, който обаче нито е материално-, нито процесуалноправен, а такъв относно наличието на определен факт, т.е. въпрос на фактическо установяване по делото. В този смисъл не е мислимо съпоставянето му с практиката на ВКС, а още по-малко с тази на съдилищата, тъй като при разглеждането на искове с правно основание по чл. 27 във вр. чл. 30 ЗЗД различни факти подлежат на установяване по различните дела. Точно в този смисъл е и приложеното от касатора Д. с изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 533 от 30.VІ.2010 г. на състава на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 98/2010 г.: че преценката дали отправено предупреждение от служител на електроразпределително д-во за прекъсване на ел. захранване на стопанисван от дадено лице обект е било от естество да възбуди у последното, като потребител, основателен страх, а също и доколко подобни действия противоречат на закона или на морала „е въпрос на установяване и възприемане на фактическа обстановка”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Г от 18.VІІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 3325/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2