О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
[населено място], 27.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 173/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Б. Ж. С. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу решение №669/12.07.2010г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. №399/2010 г., в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца за неимуществени вреди сумата от 25 000лв. / разликата между уважения размер от 25 000лв. и претендирания от 50 000лв./. Касаторът поддържа, че решение в обжалваната му част е неправилно. Твърди, че с решението е нарушен принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД, защото присъденото от съдилищата обезщетение от 25 000 лв. е крайно несправедливо. Касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, както и необходимостта за уеднаквяване на практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпяни неимуществени вреди. Счита, че ВКС изостава с практиката си по приложението на чл.52 ЗЗД и до нарушаване на чл.5 ГПК за спазване на принципа за законност.
Ответната страна – ЗК [фирма], [населено място] в отговор към касационната жалба изразява становище за недопускане на въззовното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Въпросът за определяне на справедливо обезщетение наистина е релевантен за делото, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението по справедливост, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, т.е. различният размер на обезщетенията за вреди се дължи на различните факти по всяко едно от делята, а не от неправилното тълкуване на чл.52 ЗЗД. След като определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, доколкото присъдените обезщетения са определени при различна фактическа обстановка, то не може да се приеме, че е налице и противоречива съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Представените с касационната жалба съдебни актове, постановени по едно и също дело, независимо от това, че няма данни да са влезли в сила и поради тази причина не съставляват съдебна практика / т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/, не потвърждават тезата на касатора за противоречива съдебна практика по ч.52 ЗЗД и от там необходимостта за преодоляването й по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради различните факти, които е следвало да преценяват съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – различния характер и тежест на уврежданията, възрастта на пострадалите, липсата на ясна переспектива за здравето на детето /по цитираното дело/ от състоянието на “будна кома”, в което е изпаднало следствие на ПТП и изключване пълното му възстановяване, необходимостта от провеждане на продължително лечение с неясен изход. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, касационната жалба на Б. С. не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №669/12.07.2010 г., постановено по гр. д. №339/2010 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, седми състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: