4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
С., 05.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 897 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”ОПАЛ ЗИ”О., гр.П. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 385 от 09. 03.2011 год., постановено по гр.д.№ 708/2010 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1898 от 28.04.2010 год., по гр. д. № 2215/2007 год. за отхвърляне на предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу Ж. П. Д. обективно съединени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.88 ЗЗД за заплащане на сумата 15 500 лв., формирана от 2 500 лв., като дадени на отпаднало основание по развален, поради неизпълнение от длъжника лицензионен договор по ЗЗНСРПЖ от 01.03.2005 год. за производство на хибридни семена за посев на домати, сорт „Н.” и 13 000 лв., обезщетение за вредите от развалянето, изразяващи се в претърпяна загуба от 6505 лв. и пропусната полза в същия размер от 6505 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и съдържанието на мотивите на въззивния съд, поради което иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция или връщане на делото за ново разглеждане.
Позовавайки се на допуснато от решаващия съд нарушение на процесуалния закон, относно преценката на доказателствения материал, довело до погрешно установяване на фактическата обстановка по спора, касаторът възразява и срещу обосноваността на извода на въззивната инстанция, че в негова полза не е надлежно възникнало субективното потестативно право да развали договора, тъй като не е доказал забавеното изпълнение на ответника, като длъжник, да му е било вече безполезно, предвид невъзможност да реализира очакваната продукция.
В депозирано към касационната жалба изложени по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поддържа се, че „ от съдържанието на жалбата се прави извод за повдигнат материалноправен въпрос за приложението на чл.55, ал.1 ГПК в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и за обхвата на дължимата престация, който въпрос е разработен в определение на ВКС № 572/ 2009 год., по т.д.№ 333/2009 год., а в своето решение съдът има изменчив подход” към същия.
Едновременно с това жалбоподателят счита, че „в унисон с казаното е и същата тема, разработена в определение № 87/2008 год., по гр.д.№ 2640/2008 год. на ІV-то г.о. на ВКС.”
Според изложеното „ от жалба е видно, че се поставя и въпроса за фактическото и логическо единство на мотивите на съдебното решение и неговия диспозитивен резултат, т.е. отново се поставя въпрос в касационното приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, що се отнася до точното и всеобхватно приложение на чл.236, ал.2 ГПК”.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на факултативен касационен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направеното от ищеца с исковата молба едностранно волеизявление за разваляне на сключения между страните лицензионен договор, поради виновно неизпълнение на длъжника, не е породило целения правен резултат, тъй като ТД- лизингополучател е приел забавеното изпълнение от лизингодателя Д. във формата на предоставения му посадъчен материал от бащина линия на сорт „Н.” и не е доказал, при условията на пълно и главно доказване в процеса, че това неточно във времево отношение изпълнение ме е безполезно, като кредитор, нито, че се касае за лошо изпълнено задължение, възпрепятствало изцяло реализиране на съответната целяна продукция.
Следователно поставеният от касатора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.55, ал.1 ЗЗД е относим към предмета на делото, но не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и изхода от спора, поради което не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за неговото съдържание.
Обстоятелството, че законодателят е възложил в тежест на касатора да обоснове достъпа до касационен контрол, изключва касационната инстанция да е оправомощена, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, сама да изведе този значим за крайния правен резултат по делото правен въпрос, когато, както е в разглеждания случай той въобще не е формулиран.
Липсата на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си е достатъчна, поради невъзможност да се прецени основателността на въведените критерии за селекция, за да се отрече допускането на касационния контрол.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при позоваването си на основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят не е съобразил задължителните указания в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, относно съдебните актове, които се включват в практиката на съдилищата по смисъла на визираното противоречие, в кръга на които определенията на ВКС, постановени в производството по чл.288 ГПК, цитирани и приложени от същия, не попадат.
Що се касае до поставения въпрос на процесуалното право, то освен, че така формулиран той е относим единствено към основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК, предвид обоснованата с неправилното му разрешаване процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, която не се отъждествява с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, обстоятелството, че отговор на същия е даден със задължителната за съдилищата практика на ВКС, служебно известна на настоящия съдебен състав- ППВС № 1/53 год. и т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприетата различна и с която въззивният съд изцяло се е съобразил, сочи на неприложимостта му и по същество – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се отбележи, че аргументацията на визирания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационния контрол, не се изчерпва с бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст, който в случая е и неточно цитиран от касатора, поради което липсващата мотивировка за значимостта му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно разясненията в цитираната по- горе задължителна практика на ВКС, се явява още едно самостоятелно основание, за да бъде отречено приложението му.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 385 от 09. 03.2011 год., постановено по гр.д.№ 708/2010 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: