Определение №675 от 14.10.2011 по ч.пр. дело №627/627 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 675

[населено място], 14.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.

след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №627 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №245 от 19.08.2011г., постановено по ч.т.дело №211/2011г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определението на Сливенския окръжен съд от 26.07.2011г. за спиране на производството по ф.дело №870/2003г. Жалбоподателят “М. настоятелство – Мюселманско изповедание” – [населено място], представлявано от Х. И. Ю. – председател и Ю. Х. М. – секретар – касиер искат отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения както относно обжалваемостта на определението, така и за неговата незаконосъобразност в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено определение, с което е спряно регистърно производство по чл.19, ал.5 от ЗТР на основание чл.536, ал.1 ГПК – преценката за вписване на заявените със заявление от 16.06.2011г. решения, приети от М. на 1.06.2011г. е обусловена от приключването на съдебното производство по гр.дело №579/2011г. на СГС за установяване на легитимността на органите, взели решенията, чието вписване се иска.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като определението постановено на основание чл.19, ал.5 ЗТР във връзка с чл.536 ГПК за спиране или отказ за спиране на регистърно производство не подлежи на инстанционен контрол. Обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, независимо, че чл.540 ГПК препраща към общите правила на ГПК. Основанията за спиране на охранителното производство са уредени изчерпателно в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Компетентен да спира или да отказва спирането на охранителното производство, е регистърният съд, пред който това производство е висящо. Чл.536 от ГПК не се съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искането за спиране като постановява спиране, ако констатира наличие на предпоставки от кръга на визираните в чл.536, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, или отказва спирането, ако тези предпоставки не са налице. В чл.539 от ГПК е уредена единствено възможността за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава по правните си последици от определението за спиране или за отказ от спиране на производството по чл.536 от ГПК. При отсъствие на изрична законова норма, уреждаща процесуален ред за обжалване на определенията по чл.536 от ГПК и тъй като с него не се прегражда по- нататъшния ход на делото, подадената частна касационна жалба като недопустима не подлежи на разглеждане. В този смисъл са определение №151 от 24.02.2011г. по ч.т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №551 от 12.07.2011г. по ч.т. дело №521/2011г. на ВКС, ТК ІІ т.о. , както и определение № 856/2.12.2010г. по ч.т. дело № 785/2010г. на ВКС, ІІ т.о., което по процесуалния въпрос за обжалваемостта на определенията по чл.536 ГПК формира задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на установената задължителна за съдилищата практика по приложението на чл.536 ГПК не следва да се обсъждат представите с изложението съдебни актове на съдилища.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “М. настоятелство – М. изповедание” – [населено място] срещу определение № 245/19.08.2011г., постановено по ч.т.дело № 211/2011г. на Бургаския апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар