Определение №689 от по гр. дело №290/290 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 689
 
гр. София, 29.06.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА  
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 290/10г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. от гр. Т. срещу въззивно решение № 286 от 17.11.09г., постановено по в.гр.д. № 418/09г. на
С решение № 105 от 12.05.09 г. по гр.д. № 818/08г. на Т. районен съд е признато за установено по отношение на В. Л. Б., че И. Г. П. е собственик на част с площ от 690 кв.м. от незастроен поземлен имот с кад. № 5* находящ се в с. О., ул. К. № 4, целия с площ от 1 129 кв.м. при посочени в решението граници, като е отхвърлил иска на И. П. за признаване правото на собственост върху целия имот като неоснователен.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 168/87г. Никола Г. С. е дарил на ищцата в първоинстанционното производство И. П. незастроен парцел ****LІ-664 в кв.40 по плана на с. О., с площ от 690 кв.м., с неуредени регулационни сметки при посочени в акта граници, който имот дарителят е получил в дял по силата на съдебна спогодба от 07.02.1978г. по гр.д. № 18/1978г. на Т. районен съд (парцел ****ХІІ-664 с площ от 720 кв.м. е подставен в дял на друг съделител). Същият е част от процесния имот с площ от 1129 кв.м., на който с нот. акт № 31/08г. ответницата е призната за собственик по наследство и давностно владение. При тези фактически данни въззвният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик само на част от процесния имот с площ от 690 кв.м. и че предявеният установителен иск за разликата над посочената площ е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с въззивното решение се поставят важни въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество, свързани с разглеждането на установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, които са решени в противоречие с практиката на ВКС (Р от 24.02.06г. по т.д. № 385/05г., Р от 26.04.02г. по гр.д. № 1496/01г., Р от 04.07.03г. по гр.д. № 592/02г. и от 13.10.08г.по гр.д. № 5251/07г. на ВКС ) и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г на ОСГТК).
В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и който в представените от нея решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК (незадължителна съдебна практика), са решени по друг начин, което съгласно дадените в посоченото тълкувателно решение задължителни указания е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие на обжалваното решение с представените решения, в които е прието, че площта не съществен индивидуализиращ белег на един недвижим имот не е налице, тъй като решаващият съд не е взел друго становище по този въпрос, а основното съображение за изхода на спора е, че прехвърленият на жалбоподателката бивш парцел ****LІ-664 е включвал само част от процесния имот.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също не са посочени обуславящите изхода на спора правни въпроси, нито са изложени релевантни доводи, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед на казаното подадената от И. Г. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 286 от 17.11.09г., постановено по в.гр.д. № 418/09г. на Л. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар