Решение №144 от 16.4.2010 по гр. дело №3271/3271 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 144
 
гр. София, 16.04..2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                         
                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3271/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” А. , гр. К. срещу въззивно решение № 114 от 02.04.07г., постановено по т.д. № 416/05г. на
Ответникът по жалбата П. г. по т. и транспортен мениджмънт гр. К. и третото лице помагач М. на о. и н. са изразили становище за неоснователност на жалбата, а третото лице помагач М. на р. р. и благоустройството не е взело становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 49д от 09.05.2003г, постановено по гр.д. №756/02г. на К. районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Строителна механизация“ А. – гр. К., че Държавата е собственик на терен с обща площ 59 400 кв.м., представляващ парцел **** с площ от 58 200 кв.м. и парцел **** с площ от 1 200 кв.м., както и на терен с площ от 28 400 кв.м., съставляващ парцел ****span>I, находящи се в землището на с. К., община К. и ответникът е осъден да й предаде в лицето на Т. по транспорт- гр. К. собствеността и владението върху тях. Със същото решение ответното дружество е осъдено да премахне закупените със задължение за събаряне постройки, находящи се в парцели ІІ и ІІІ с №№ 1* и 9 и постройките с №№ 1* находящи се в парцел ****span>I.
За да уважи предявения иск по чл.108 ЗС въззивният съд е приел, че процесните имоти са публична държавна собственост и че същите са били предоставени в оперативно управление на ищеца в първоинстанционното производство, както и че ответникът ги владее без правно основание. По отношение на предявения иск по чл. 109 ЗС е прието, че между страните са сключени 10 бр. договори за продажба на бракувани сгради, съгласно които ответникът като техен купувач се е задължил да ги събори и да разчисти терена, който всяка от сградите заема, както и да освободи продавача от грижите по съхранението и опазването на предмета на всеки от договорите. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, а вместо това е извършил допълнително СМР върху сградите, заел е части от терените около същите и не е допускал представители на ищеца в тях и прилежащите терени, решаващият съд е приел, че всички тези действия препятствуват упражняването на собствеността от страна на ищеца, в качеството му на процесуален субституент на държавата, на когото е предоставено стопанисването и управлението на имотите и че предявеният негаторен иск е основателен.
Решението е постановено при нередовна искова молба и е процесуално недопустимо.
В чл.98 ГПК/отм./ са посочени изискванията на които следва да отговаря исковата молба, едно от които е същата да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – чл.98, б.” г” ГПК /отм./. В случая в исковата си молба ищецът в първоинстанционното производство Т. по т. , гр. К. е посочил че е собственик на процесните имоти като се е позовал на два акта за държавна собственост и е поискал съдът да го признае за такъв и да осъди ответника да му предаде владението върху тях както и да премахне посочените в молбата постройки. Впоследствие с допълнителна молба, в изпълнение на дадени му от първоинстанционния съд с определение от 25.02.2003г. указания, същият е уточнил петитума на исковата молба по отношение на първия иск по чл.108 ЗС като е поискал съдът да приеме за установено, че имотите са публична държавна собственост, върху които на ищеца е предоставено правото на стопанисване и управление, както и да осъди ответника да предаде на държавата и на него като процесуален субституент собствеността и владението. Както в исковата молба, така и в допълнително представената молба обаче липсват фактически твърдения относно обстоятелствата кога, от кого и с какъв акт имотите са били предоставени за стопанисване и управление на ищеца, поради което въззивният съд е следвало да остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й съгласно чл.100 ГПК/отм./, а не да се произнася по съществото на спора при наличие на ненадлежно упражнено право на иск, постановявайки по този начин процесуално недопустим съдебен акт.
Наред с това при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.188, ал.1 ГПК/отм./, тъй като не е обсъдил доводите на ответника, че с постановление № 277 от 16.07.02г. по т.д. № 1289/98г. на С. окръжен съд е закупил част от процесните имоти с площ от 10, 058 дка, заедно с намиращите се върху него шест сгради, които са били включени в капитала на неговия праводател “Д” ЕА. , гр. К., респ. че понастоящем са негова собственост. В нарушение на посочената разпоредба решаващият съд не е обсъдил и събраните по делото в тази насока доказателства, а е следвало съгласно чл.157, ал.1 ГПК/отм./ да постави и допълнителна задача на вещото лице (техническа експертиза) за посочване на точното местоположение на закупения от ответника имот в рамките на претендирания от ищеца имот и намиращите се в него сгради като изготви скица на същия, респ. на претендирания имот без закупената част и намиращите се в него сгради.
С оглед изложеното и на основание 218ж, ал.2, вр. с чл.209, ал.1 ГПК/отм./ и дадените с ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.4 задължителни разяснения обжалваното решение следва да се обезсили като процесуално недопустимо, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
О б е з с и л в а въззивно решение № 114 от 02.04.07г., постановено по т.д. № 416/05г. на
В р ъ щ а делото на С. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар