Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 11.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 550 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. П. срещу въззивно решение от 26.01.2012 г. по гр.д. № 540 /2011 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 06.10.2011 г. по гр.д. № 162 /2011 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Ю. д. п. – [населено място], с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Ю. д. п. – [населено място] оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да потвърди решението, с което са отхвърлени исковете, въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника по исковете, че съгласно чл.358,ал.1,т.2 КТ искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е погасен по давност: въззивният съд е приел, че на 30.11.2010 г.ответникът е връчил на ищеца две заповеди от същия ден, първата е издадена на основание чл.195 вр. чл.330,,ал.2,т.6 КТ и с нея е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжността „горски надзирател”, а втората е издадена на основание чл.330,,ал.2,т.6 КТ и с нея е наредено да се изплатят обезщетения на ищеца, да се направят удръжки и др. във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение, за което е написано, че е от 01.12.2010 г.; въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало на основание чл.335,ал.2,т.3 КТ – от момента на получаването от ищеца на писменото изявление на работодателя за прекратяването на договора, отразено в първата заповед – за налагане н дисциплинарно наказание, а втората заповед, в която е посочена датата 01.12.2010 г., урежда допълнителни отношения, възникнали във връзка с дисциплинарното уволнение – изплащане на обезщетения, удържане на суми, връщане на вещи и др., дадени на ищеца във връзка с трудовата му функция; ищецът е предявил искове по чл.344,ал.1 КТ на 01.02.2011 г., но съгласно чл.358,ал.2,т.1 КТ срокът за предявяване на иска за отмяна на заповедта за уволнение е започнал да тече от деня на прекратяването и съгласно чл.60,ал.6 ГПК срокът е изтекъл на 31.01.2011 г. – понеделник.
Жалбоподателят е извел следния материалноправен въпрос : следва ли при определяне на срока за обжалване на дисциплинарно уволнение да се приложи разпоредбата на чл.335,ал.2,т.3 КТ, ако изрично в заповедта е записано, че трудовото правоотношение се прекратява от определена дата, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, прилага решение № 292 /24.06.2010 г. по гр.д. № 1282 /2009 г., на ВКС, ІV г.о. и решение № 328 /07.05.2009 г. по гр.д. № 328 /2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Въпросът не е обуславящ, доколкото видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е приел,, че в заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение” и се прекратява трудовото правоотношение, не е посочена друга дата; такава е посочена във втората заповед, която не поражда прекратяването на трудовото правоотношение, а урежда допълнителни отношения, възникнали във връзка с дисциплинарното уволнение.
Към това може да се добави, че разрешението на въззивния съд не е противоречие с представените решения : с това на ВКС, което е постановено на основание чл.290 ГПК, е прието, че срокът за предявяване на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ (за възстановяване на работа) е двумесечен съгласно чл.358,ал.1,т.2 вр. ал.2,т.1,предл.2 КТ, а не тригодишен; в решението на Бл. ОС е прието, че съгласно чл.335,ал.2,т.3 КТ датата на връчването е релевантният момент, от който трудовият договор се счита прекратен (както е прието и във въззивното решение), но в това въззивно решение е написано, че подлежи на касационно обжалване и няма данни да е влязло в сила, поради което и съгласно т.3 на ТР1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС то не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Поради което не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника да му бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата 100 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.01.2012 г. по гр.д. № 540 /2011 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о..
Осъжда Р. Д. П. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Ю. д. п. – [населено място], със седалище [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 100 (сто) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.