О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр.София, 23.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1312 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Родопи еко проджектс“ ЕООД/правоприемник на „Горубсо-Златоград“ АД/ против решение № 472 от 17.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 126 от 16.07.2018 г. по гр. д. №79 по описа за 2018 г. на Златоградския районен съд за осъждане на „Горубсо-Златоград“ АД да заплати на М. Х. К. обезщетение за неимуществени вреди от професионалното заболяване силикоза първа степен-ретикуломикоронодозна форма сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г. до окончателното и заплащане.
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали с изтичане на срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба се преклудира правната възможност на ответника по делото да направи възражение за нищожност.
Ответникът по касационната жалба М. Х. К. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата си молба М. Х. К. е изложил, че е работил повече от петнадесет години на различни длъжности в ответното предприятие при условията на повишена запрашеност със силикозоопасен прах. С експертно решение № 002545 от 17.09.2015 г. на ТЕЛК му е била призната 57 % трайно намалена трудоспособност и е констатирано, че страда от професионалното заболяване силикоза-първа степен. Ето защо е поискал ответното предприятие да бъде осъдено да му заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2015 г.
В отговора на исковата молба „Горубсо Златоград“ АД е оспорило иска, посочвайки, че ищецът е приключил работа преди двадесет години, а симптомите на заболяването са се появили тридесет и три години след съприкосновението със силикозоопасния прах, което изключва причинната връзка. Повдигнал е възражението, че на силикозата се дължи трайно намалена трудоспособност само от 20 %, което води до недопустимост на исковата молба заради императивната разпоредба на чл.200, ал.1 от КТ, предвиждаща отговорност на работодателя за вреди от трайно намалена трудоспособност 50 и над 50 на сто% от професионална болест. Изтъкнал е, че ищецът е бил пушач повече от двадесет години, с което е допринесъл за развитието на заболяването.
Първоинстанционният съд е съставил доклад, дал е указания на страните относно доказателствената тежест за установяване на твърдените от тях факти. Този съд е събрал доказателствата по делото, включително е приел съдебно-медицинска експертиза, потвърждаваща професионалния характер на заболяването и причинната му връзка с работата на ищеца.
След като е даден ход на делото по същество, в писмената си защита пълномощникът на ответното дружество е повдигнал възражение за частична нищожност на експертното решение на ТЕЛК. Посочил е, че съгласно действащата към момента на изготвянето на това решение разпоредба на чл.3, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза/, приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г. отменена на 27.06.2017 г./ и разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести/приета с ПМС № 168 от 11.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г./ в състава на комисията трябва да присъстват специалисти по трудова медицина и по професионални болести. В случая в състава на ТЕЛК не са били включени такива специалисти, поради което решението е нищожно в частта, с която е констатирана професионалната болест.
Златоградският районен съд е постановил решение, с което е уважил изцяло предявения иск, приемайки за неоснователни всички възражения на ответното дружество. Констатирал е, че в състава на ТЕЛК са участвали белодробен консултант и специалистът по професионални болести доктор Гаров, поради което решението е постановено от компетентен орган и не е нищожно. До същия извод е достигнал и въззивният съд, поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Оплакването в касационната жалба е, че изводът на съдилищата за участие на специалисти по трудова медицина и по професионални болести е погрешен. Такива специалисти не са участвали, поради което решението на ТЕЛК е нищожно в частта за установяване на професионалния характер на заболяването. Въпросът, по който касаторът иска да бъде допуснато обжалване е дали с изтичане на срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба се преклудира правната възможност на ответника по делото да направи възражение за нищожност. В изложението се твърди, че с определение № 428 от 3.08.2018 г. по гр. д. № 163/2018 г. на I Г.О. е допуснато касационно обжалване по този въпрос, като решение все още не е постановено. След служебна проверка настоящият състав констатира, че това дело е приключило с решение № 179 от 8.04.2019 г. Даденият в него отговор на въпроса е, че съгласно чл. 131 ГПК възраженията на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се основават, следва да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения, се преклудират и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства. Възражението за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. Ако ответникът не се е позовал на нищожността на договора, съдът не може служебно да констатира нищожността, освен когато основанието за нищожност е пряко установимо от договора. По принцип отговорът на въпроса се отнася и за възражението за нищожност на решението на ТЕЛК, какъвто е настоящият случай. Специалностите на лекарите, подписали решението на ТЕЛК, не може да се установява пряко от текста на решението на ТЕЛК. Дали членовете на състава са специалисти по професионални болести или трудова медицина са факти, които са извън обхвата на документа. Тези факти следва да се твърдят, съответно да се даде възможност на другата страна да ги оспори, а съдът да даде указания чия е доказателствената тежест да ги установи. Само по този начин специалностите на лекарите, подписали решението на ТЕЛК могат да станат предмет на доказване по делото, за да бъде разгледано възражението за нищожност на това решение. Затова е необходимо възражението за нищожност на решението на ТЕЛК на това основание своевременно да бъде повдигнато в срока по чл.133 от ГПК. В противен случай е преклудирано и не следва да се обсъжда от съда. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос е вече формирана практика на ВКС, която настоящият състав споделя. От тази практика следва, че е изключена възможността касаторът да установява нищожност на решението на ТЕЛК поради изготвянето му от лекари, които не са специалисти по професионални болести и трудова медицина, след като възражението е повдигнато едва в писмените бележки. Затова изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на решението на ТЕЛК може да бъде заместен единствено от извода, че това възражение следва да бъде оставено без разглеждане, поради което изходът на спора би останал непроменен. Ето защо касационно обжалване по посочения от касатора въпрос не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 472 от 17.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 352 по описа за 2018 г. на Смолянския окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: