О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 07.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7328/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10342/27.09.2013г.,подадена от Сдружение”Ловно-рибарско дружество”С. 1911”гр.Б. против решение №1483/04.07.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,10с.,постановено по гр.д.№1305/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №286/22.01.2013г. по гр.д.№136/2012г. по описа на Благоевградски окръжен съд-за отхвърляне на иска по член 108 от ЗС на Сдружение”Ловно-рибарско дружество С 1911г.”гр.Б. срещу [община],за предаване собствеността и владението върху следния имот:сграда-ловен дом,построена в периода 1932-1935г. в землището на [населено място],при описани граници,както и искането за обявяване нищожността или отмяната на акт за частна държавна собственост №1275/22.03.2004г.,като се признава за неистинско спрямо С.,оспореното от [община] съдържание на констативен нотариален акт №112,т.Ід.№113/1991г.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК.,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Община [населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът,твърди,че е собственик на процесния имот,като правоприемник на Ловно-стрелченско дружество Г. Д.,създадено 1911г. и построило имота през 1932-35г.,както и на основание нот. акт №19/1991г.Съдът е приел,че по делото,ищецът не е установил с годни доказателства,при условията на пълно доказване,с оглед оспорване правата му от ответника,наличието на твърдяното правоприемство,което е следвало да направи чрез събиране на доказателства по делото- прехвърляне на пасиви и активи при наличие на законови предпоставки за това,каквито доказателства не са ангажирани по делото.Съдът е посочил,че правоприемство не може да възникне само с деклариране на същото в устав или сдружение ,че същото се явява правоприемник на цитираното друго подобно/има се предвид съдържащото се в Устава на ищцовото сдружение/,както и останалите доказателства,приложени с въззивната жалба-удостоверение от Национално ловно рибарско сдружение,което не създава, а удостоверява права,за които е необходимо да бъдат надлежно доказани,както и по отношение на представения Протокол от обединително събрание от 11.04.1947г.,свидетелстващ за прекратяване на Ловно-стрелеченската организация”С.” през 1947. чрез сливане-предвид обединяването й с Български рибарски съюз в един общ съюз-Народен ловно- рибарски съюз.Съдът е стигнал до извода,че при липсата доказателства ищецът да е станал носител на права на прекратеното през 1947 г. дружество,което е могло да стане чрез вземане на решение от СЛРБ за преобразуване чрез отделяне или сливане,или съответните права да бъдат предоставени от органа на управление,поради което не е налице правоприемство межу ищеца и създаденото пред 1911г. Ловно-стрелченско дружество Сокол.С оглед на тези изводи,съдът е приел,че ищеца е новоучредено сдружение,като по делото няма представени надлежни доказателства и относно сочения от него като втори праводател-Ловно рибарско дружество Б. за осъществено правоприемство,в чиято полза е издаден нот.акт № 112/2001г.По отношение на придобиване на правото на собственост върху процесния имот от ищцовото сдружение по давностно владение,считано от създаването му през 2001г.,съдът е посочил,че последното не е упражнявало фактическа власт върху имота,а напротив налице са доказателства по делото,че имота е стопанисван от ответника,преустройван и ползван от други лица,на които ответника е разпоредил това предоставяне,като са съставени актове за общинска собственост.Съдът е стигнал до извода,че с доказателствата по делото не се установява,че ищецът е активно материално правни легитимиран по предявения иск.
В изложението си,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси/цитирам/:
„1.Спорът за правоприемството на ищеца засяга ли правната сфера на ответника,който не заявява претенции,че е правоприемник на праводателя на ищеца?”който въпрос бил разрешен в противоречие с цитирана задължителна практика на ВКС.
Така поставения въпрос е неотносим към решаващите мотиви на съда.По предявения ревандикационен иск ,предмета на спора е правото на собственост върху процесния имот, и в тежест на ищеца е докаже това,а твърдяното от него правоприемство,от което черпи своите права,обосноваващо наличие на активната му материалноправна легитимация по предявения иск.Ето защо,както въпроса,така и цитираната практика на ВКС е неотносима към решаващите изводи на съда.
В пункт втори от изложението се посочва въпроса/цитирам/:
„2.Какъв е статута на обществените организации по време на действието на Конституцията на НРБ от 1981г. и тези организации имали ли са право на собственост върху недвижими имоти,отделна от държавната и кооперативна собственост-въпрос решен в противоречие с Р№730 от 25.07.2011г. по гр.д.№1140/2009г. ВКС,ІГО”.,което също е нетоносимо към решаващите мотиви по обжалваното въззивно решение.
Посоченият от касатора като трети правен въпрос,а именно/цитирам/:
„3.При съсобственост на една вещ допустим ли е ревандикационен иск на един от съсобствениците срещу трето лице,което я държи без основание и искът му следва ли да се уважи за цялата вещ?” ,какъвто въпрос не е разрешаван от съда с постановеното решение,както и по своята същност този въпрос не е свързан с предмета на настоящия спор,съответно не кореспондира и на фактите и обстоятелствата,на които се основава ищцовата претенция.
В пункт четвърти от изложението се формулира като правен въпрос от касатора/цитирам/:
„4.В производството по чл.108 ЗС ответникът носи ли доказателствената тежест за владението на вещта на законно основание-Софийският апелативен съд в противоречие на Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. по гр.д.№11/2012г.”,който въпрос отново се явява напълно неотносим към решаващите изводи на съда,защото неоснователността на ищцовата претенция е свързана с липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца в настоящия случай.
В последната част от изложението си касаторът поставя въпроси свързани с реституционни разпоредби на ЗВСОНИ,които са ирелевантни на настоящия спор,тъй като претенцията,както и обстоятелствата на които се позовават страните по делото,във връзка с повдигнатия спор,не се засягат от осъществена реституция,нито предмета на спора има връзка със възстановяването на правото на собственост по този ред.
По отношение на наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в пункт шести от изложението си касаторът заявява/цитирам/:
„6.При структурно обособяване на отделните звена на Националното ловно-рибарско сдружение”Съюз на ловците и риболовците в България” с отделяне на конкретна собственост на недвижими имоти,кое е решаващото-общите правила или решението на неговите органи при отделяне и признаване права на собственост в полза на едно или друго ловно-рибарско дружество-в този смисъл Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с решението на Ямболски окръжен съд от 14.12.2011г. по гр.д.№265/2011г.,потвърдено с решение №19/11.04.2012г. на Апелативен съд-Б.,по гр.д.№43/2012г.,влязло в сила.”
Наличието на твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,изисква правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС ,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос/т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
Освен ,че така формулираният въпрос е по същество на повдигнат спор,който във всеки случай се разрешава от събраните по делото доказателства,които се преценяват от съда и обуславят изводите му,такъв идентичен правен въпрос не е разрешаван от съда,поради обстоятелството,че по делото не е установено с необходимите доказателства,както се сочи по-горе в решаващите мотиви на въззивния съд,преобразуване чрез отделяне и в тази връзка прехвърляне на вещни права в този процес,поради което и разгледаната и приета хипотеза в соченото решение на Ямболски окръжен съд -наличие установено правоприемство между дружеството праводател и ищеца в това производство, не е налице в настоящия спор,по който е постановено обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1483/04.07.2013г. на Софийски апелативен съд,ГО,10с.,постановено по гр.д.№1305/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: