О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. София,22.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1131 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 112 от 9.06.2009 год. по гр. д. № 685/2008 год. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 17.10.2008 год. по гр. д. № 456/2005 год. на Великотърновския окръжен съд и вместо това е оставил без разглеждане предявения от О. З. против ДГС, гр. Е., РУГ, гр. В. Т. и Държавата – ДАГ, гр. С., за признаване по отношение на тях, че е собственик на гори и земи в горския фонд с обща площ 114 879.15 дка, подробно описани в решението по землища, местности и площи и прекратил производството по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от О. З., чрез пълномощника й адв. Й. М. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и молба за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Приложено е от касатора и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и допълнително такова, след връщане на делото от касационната инстанция с указания за формулиране на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Въпреки това, такива не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Доводът на касатора за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за собственост поради нарушение на чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ представлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Такива са и доводите му за необсъждане от съда на представените по делото доказателства. Същите не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, което има за предмет обсъждане наличието на поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки указанията в тази насока и на касационната инстанция с връщане на делото за формулирането им, такива не са изложени от касатора и в т. н. допълнително изложение. Доводът, че в хода на производството въпросът за допустимостта на иска е бил предмет на обсъждане при обжалване на постановено от пъровинстанционния съд определение за прекратяване, което е било отменено от въззивния съд, не сочи на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като законът предвижда други хипотези на противоречие с практиката на ВКС или противоречиво решаван от съдилищата въпрос, каквито твърдения липсват. Освен това, не е и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото следва да се разбира изложеното от касатора относно разпоредбите на чл. 13, ал. 8 и чл. 14, ал. 8 ЗВСГЗГФ. Същите предвиждат при спор за материално право заинтересуваните лица да осъществят правата си по съдебен ред, което в контекста на изложеното от касатора следва да се възприеме като поддържано основание на предявения от него иск за собственост. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че такъв спор не е налице в случая с оглед постановения отказ на поземлената комисия за възстановяване на заявените от общината процесни имоти, който не е обжалван по предвидения за това ред. За да е налице значението на този въпрос за точното прилагане на закона, по симсъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да е налице обосноваване на необходимостта от разглеждането му от касационната инстанция – ако е създадена поради неточното тълкуване на разпоредбата съдебна практика, която следва да бъде променена или създадена, ако такава липсва по дадения правен въпрос, или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед изменения в законодателството и обществените условия или разпоредбата е непълна, неясна или противоречива, което налага тълкуването й. Такива съображения касаторът не е изложил, а доводът за неправилност на изводите на съда по приложението на цитираните разпоредби представлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не може да се обсъжда. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 112 от 9.06.2009 год. по гр. д. № 685/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд по подадената от О. З. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: