О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.848
гр. София, .01.09..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на………………………юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 529 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 14.01.2009 год. по гр. д. № 135/2007 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решението от 8.11.2006 год. по гр. д. № 320/2006 год. на Л. районен съд и решението по същото дело от 2.06.2007 год., постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ и прекратил производството като недопустимо.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците, чрез пълномощника им адв. Ц. П. с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Представят и цитираната съдебна практика, в противоречие на която според тях въззивният съд е прекратил производството по предявения от тях иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, вместо да се произнесе по съществото на спора, така както е очертан и в решението на ВКС по гр. д. № 3124/2004 год.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не е налице поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за предявяване на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Приел е, че имотът от 61 дка е част от наследството на общия на страните наследодател Ф, починал през 1946 год., чието наследство е било предмет на съдебна делба по гр. д. № 26/47 год. Спорният имот е получен в дял от наследниците на сина му Т. Ф. , починал преди неговия баща – през 1924 год., и между които делбата е приключила и всеки от наследниците е получил реален дял. Затова и ищците, като наследници на дъщерите на Т. Ф. – Е. , Н. и Й. , е следвало да заявят правото си на възстановяване на получените по делбата земеделски земи, но не и да поддържат наличие на спор за имотите, възстановени по ЗСПЗЗ на ответниците, като наследници на синовете му. С оглед приключилата съдебна делба между тях на имотите, собственост на техния наследодател, спор за материално право към миналия момент не съществува, за което е индиция и производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, по иска на ищеца Г. П. за признаване правото му на възстановяване на имот по наследство от неговата майка Й този, предмет на делбата.
Следователно, изводът на въззивния съд за недопустимост на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е обусловен от факта, че между наследниците на Т. Ф. е извършена съдебна делба, в резултат на която същите са получили реален дял, поради което и спор за собствеността към миналия момент на образуване на стопанството не съществува. Всеки от наследниците е следвало да заяви за възстановяване получения при тази делба дял. Поради това и съдът е заключил, че не е налице правен интерес от предявения иск, като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, т. е. това е релевантният за направения извод въпрос. Не се констатират данни същият да е решен противоречиво в представената от касаторите съдебна практика, което да обоснове наличието на поддържаното основание за допускане на касационното разглеждане на делото. В приложеното решение № 822 по гр. д. № 372/2003 год. на ВКС действително е обсъждано произнасянето на въззивния съд при повторно разглеждане на делото в рамките, очертани от касационното решение, но настоящият случай не е такъв. С приложеното решение на ВКС по гр. д. № 3124/2004 год. е оставено в сила въззивното решение, с което е било обезсилено първоинстанционото, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, вместо по предявения такъв по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което и то не е очертало рамките на произнасяне по спор, който не е бил разгледан. А при разглеждането му в хода на първоинстанционното производство по гр. д. № 320/2006 год. на Л. районен съд и въззивното производство по гр. д. № 135/2007 год. на М. окръжен съд, ищците са уточнявали исковата си претенция многократно, вкл. и по отношение на спорните имоти, като такива, получени при делбата от преките наследници на Т. Ф. – изрично молбата на л. 89-90 от въззивното производство. Затова и възприетото становище по представеното решение на ВКС не е относимо към въпроса, по който въззивния съд се е произнесъл при обосноваване на извода си за недопустимост на исковото производство. Неотносимо е и разрешението по представеното решение № 37 по гр. д. № 462/98 год. на 5-чл. състав на ВКС, тъй като в случая не е налице произнасяне за първи път от въззивния съд по иск, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл, а е направен извод за липса на спор за материално право въз основа на извършена съдебна делба, по силата на която всеки от наследниците на Т. Ф. , починал преди неговия баща, е получил дял от земеделските му имоти. По въпроса за липсата на правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е представена съдебна практика, в която същият да е решен противоречиво, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Останалите съображения в изложението представляват касационни доводи за неправилност на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.01.2009 год. по гр. д. № 135/2007 год. по описа на М. окръжен съд по подадената от пълномощника на ищците адвокат Ц. П. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: