Определение №71 от 19.2.2019 по тър. дело №2308/2308 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71
[населено място], 19.02.2019г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2308/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Д.,в качеството й на законен представител на Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н. против решение №1352/30.05.2018г. по в.т.д.№4724/17г. по описа на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №1490/24.07.2017г. по т.д.№6341/2016г. на Софийски градски съд,с което са отхвърлени предявените от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. срещу „Бони холдинг“АД в субективно съединяване искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на дружеството,проведено на 29.07.2016г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна и разрешаването на спора по същество с уважаване на исковете.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Бони холдинг“АД е оспорил наличието на разписаните в закона предпоставки за допускането й до касационен контрол,а по същество заема становище за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания за пороци на съдебното решение,водещи до неговата отмяна. Претендира разноски за производството.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по наличието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол настоящият състав съобрази следното:
В производството по иска по чл.74 ТЗ ищците са се позовавали на нарушение на процедурата по провеждане на ОСА, допуснато с факта на недопускането им до участие в събранието в качеството им на акционери със самостоятелни акционерни права,които според тях, произтичат от наследени от тях по 1/6 от броя акции, притежавани приживе от общия им,заедно с още трима други наследници, наследодател. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от касаторите искове за отмяна на решенията на ОСА на „Бони холдинг“АД,проведено на 29.07.2016г., въззивният съд е съобразил,че към момента на постановяване на решението му е било влязло в сила постановено от състав на САС решение №679/24.03.17г. по т.д.№5664/16г., с което , след отмяна на решение по т.д.№5134/15г. по описа на СГС са отхвърлени предявени от същите ищци срещу същия ответник искове с правно основание чл.71 ТЗ – за признаване за установено, че всяка от ищците има качеството на акционер като индивидуален притежател на по 56 833 броя обикновени поименни налични акции клас А от капитала на „Бони холдинг“АД /съответстващи на наследствените им квоти спрямо наследените с още три физически лица общ брой акции 341 003,притежавани приживе от общия им наследодател/ и за осъждане на дружеството да ги впише в книгата на акционерите и в алонж към всяко временно удостоверение като акционери със съответния брой акции. Посочил е, че, доколкото това решение има действие за в бъдеще, то не освобождава ищците от задължението им да установят в производството по чл.74 ТЗ качеството си на акционери към момента на провеждането на общото събрание и гласуването на атакуваните решения.Поради това е изложил мотиви по определения от него като спорен въпрос дали върху акциите с факта на наследяването по силата на закона възниква индивидуална собственост за всеки един от наследниците с неделим остатък 5 акции или възниква съпритежание в идеални части върху всяка една от наследените акции – респ. дали ищците се легитимират като акционери с отделно притежавани от всяка от тях 56 833 броя поименни налични акции. Във връзка с това е изследван характерът на акцията като част от капитала на дружеството, като материализираща членствени права и задължения и като ценна книга.Извършено е позоваване на разпоредбата на чл.177 ТЗ,установяваща неделимост на акцията,от която е почерпен аргумент за извод,че в случаите на съвместно придобиване на повече от една акция /в т.ч. при наследяването им/ възниква състояние на съпритежание, при което императива за неделимост важи за всяка отделна акция, а когато акцията принадлежи на няколко лица,те упражняват правата по нея само заедно,като определят общ пълномощник. Посочено е, че, когато акциите са налични ценни книги,те имат характер на вещи, с оглед което автоматичен ефект на разделяне при наследяването им е невъзможен,а тъй като водещата характеристика на поименните акции се състои в това,че те материализират имуществени и неимуществени права,регламентирани в разпоредбата на чл.181 ТЗ, свързани с членственото правоотношение, съпритежателите им биха могли да станат титуляри на самостоятелни членствени правоотношения единствено след извършена между тях делба. Коментирано е соченото от ищците постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение №94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№24/11г. на ВКС 1 г.о., чиито правни разрешения са намерени от въззивния състав за неотносими към предмета на спора по иска по чл.74 ТЗ,доколкото това определение е било произнесено по въпрос допустима ли е съдебна делба на акции. Аргументирано е,че от своя страна управителният орган на дружеството не разполага с предоставени му по силата на закона права сам да разпредели акциите между наследниците по закон, нито са му вменени такива задължения. След като по делото не са представени доказателства,нито се е твърдяло,че е извършена преди провеждането на общото събрание доброволна делба между наследниците на наследените в състояние на съпритежание поименни налични акции от капитала на „Бони холдинг“АД, съдът е заключил,че на проведеното Общо събрание на акционерите ищците не са разполагали със самостоятелно право на глас,произтичащо от индивидуално притежавани от тях брой акции, а е следвало да бъдат представлявани, заедно с останалите наследници, от общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ,какъвто не се спори,че не е бил определен.Поради това и взетите от Общото събрание решения не се явяват в нарушение на законови правила или уставни разпоредби.
Искането на касаторите за допускане до касационен контрол на така постановеното решение на Софийски апелативен съд се обосновава в приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с твърдения за дадени от въззивната инстанция разрешения по обуславящи изхода на спора въпроси: 1.При наличие в наследствената маса на множество налични поименни акции от един и същи клас от капитала на едно дружество,чийто брой надвишава многократно броя на наследниците и позволява притежаването от отделен наследник на отделни акции в индивидуална собственост, какво наследява всеки един от наследниците – реален брой акции,пропорционален на наследствения му дял или идеална част,пропорционална на наследствения му дял от всяка една акция?; 2. По своята природа по-близки ли са поименните акции до вземанията отколкото до вещите и в случай на наследяване на поименни налични акции по закон следва ли да се приеме,че : А/ всеки от наследниците придобива такъв брой акции,какъвто съответства на падащата му се наследствена част,а ако поради броя на акциите е налице остатък,който не може да се придобие от наследниците, поради забраната за делене на една акция,регламентирана в чл.177 ТЗ, то този остатък се притежава съвместно от всички наследници до доброволното му полеляне? ; Б/ при подаване на молба от страна на наследник или част от наследниците до акционерното дружество с приложено удостоверение за наследници и решение за приемане на наследството под опис,включващо акции от капитала на дружеството, съветът на директорите е длъжен да ги впише в акционерната книга,като сам разпредели поименните акции по вид,клас и номер,съответстващ на дела им от наследството,без да е нужно да се представя договор за доброволна делба? Наличието на сочения в допълнение към въпросите селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с постановеното определение №94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№24/11г. на ВКС , първо г.о. Наред с това касаторите считат,че отговорът на въпросите би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид съществуваща противоречива съдебна практика, формирана с постановените и влезли в сила решение №76/19.05.2016г. по т.д.№258/14г. на Окръжен съд Русе и решение №679/24.03.17г. по т.д.№5664/16г. на Софийски апелативен съд, която следва да бъде отстранена.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира за необосновани предпоставките за допускане на решението на Софийски апелативен съд до касационен контрол. Не осъществява общото изискване за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и във връзка с разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС вторият от поставените в изложението въпроси в частта му по б.А, предвид липсата на развити от съда съображения,произтичащи от или отричащи аналогия между поименните налични акции и вземанията, които именно да са обусловили крайния изход на спора. Останалите два въпроса формално и отчасти са свързани с мотивите на въззивния съд, доколкото в тях се излагат съображения по въведеното в предмета на спора твърдение,обосноваващо незаконосъобразност при провеждането на ОСА,поради недопускането на ищците до участие и гласуване със самостоятелно право на глас,произтичащо от правото им на собственост върху конкретен брой от наследените акции. Безспорно е,а това е установено и в производството пред въззивната инстанция,че преди произнасянето на въззивния съд по същество е влязло в сила решение №679/24.03.2017г. по т.д.№5664/16г. на Софийски апелативен съд,с което със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните по делото,че ищците не са придобили самостоятелни акционерни права по силата на настъпилото през 2014г. наследяване на акции.Въззивният съд е констатирал това, но, по съображения за действие на това решение занапред, е изложил и мотивите /по същество повтарящи се с тези на решение №679/24.03.2017г./, във връзка с които касаторите поставят посочените въпроси.Следва да се отбележи,че действието занапред на съдебните решения по исковете по чл.71 ТЗ, посочено в мотивите на т.3 от ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, е приложимо спрямо положителни за ищците съдебни решения, установяващи нарушението на членствените права на ищеца от орган на дружеството, доколкото целта е последният да се съобразява в бъдеще с даденото разрешение,прилагайки го в отношенията си със съдружника/акционера,без да може да оспорва повече тези права. В случая влязлото в сила решение по т.д.№5664/16 г. на САС разрешава със сила на пресъдено нещо правен спор, върху същността на който е основано и искането за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на оспорените решения на ОСА, отричайки изначално възникването на претендираните към датата на събранието от ищците права. По силата на чл.235 ал.3 вр. чл.297 и чл.298 ГПК, наличието на това решение препятства постигането на друг правен резултат в настоящия спор въз основа на формулираните въпроси,доколкото те вече са били разрешени по обвързващ страните и съда начин с влязлото в сила решение по установителния иск по чл.71 ТЗ. Последното лишава поставените въпроси от характеристиката на обуславящи, респ. води до извод за липса на осъществен по отношение на тях общ критерий за допустимост. Релевантно за изхода на спора в този случай е единствено обстоятелството,че към датата на общото събрание наследените акции не са били разделени доброволно между наследниците, което да би могло да легитимира ищците като акционери със самостоятелно право на глас.Въпрос във връзка с изводите на съда, произтичащи от това обстоятелство, не е формулиран. Независимо, че, съгласно възприетото в мотивите на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на обуславящ въпрос,осъществяващ общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК, касационната инстанция няма задължение да се произнася по допълнителния, сочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, критерий за допустимост, настоящият състав прави констатация и за липса на твърдяното противоречие на изводите във въззивното решение с практиката на ВКС, основана на липсата на идентичност в разглежданите в него и в определението по чл.273 ал.3 ГПК хипотези. Определение №94 по ч.гр.д.№24/11г. на първо г.о. на ВКС е постановено в друго производство – по иск за делба на безналични акции /не по такъв за отмяна на решения на ОСА по реда на чл.74 ТЗ/ при съществуващ спор между сънаследниците относно наследствените им дялове /какъвто в случая няма/. Не е обосновано и наличието на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – твърдяната като съществуваща противоречива практика касае искове по чл.71 ТЗ, докато предмет на настоящия спор е иск по чл.74 ТЗ.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касаторите решение на Софийски апелативен съд,като постанови определение,с което достъпът до касационен контрол им бъде отказан.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на „Бони холдинг“АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3600 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1352/30.05.2018г. по в.т.д.№4724/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. Б. Н.,П. Б. Н. и Б. Б. Н. чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д. с постоянен адрес [населено място] бул… №.. ет.. ап…. да заплатят на „Бони холдинг“АД с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Стара планина“№25 сумата 3600 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top