Определение №712 от по гр. дело №335/335 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 712
 
гр. София, 02.07.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА  
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 335/10г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М., А. П. К. М. и Г. П. М. от гр. П. срещу въззивно решение № 545 от 17.11.09г., постановено по в.гр.д. № 768/09г. на
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 129 от 03.07.09 г. по гр.д. № 294/08г. на П. районен съд за разпределяне ползването на недвижим имот – УПИ * в кв. 140 по плана на гр. П. с площ от 568 кв.м.и вместо него е разпределил ползването на имота по друг начин (според представената към допълнителното заключение на вещото лице от 24.04.09г. скица, представляваща неразделна част от решението) по предявения от Н. Г. М., А. П. К. М. и Г. П. М. против Д. И. Г. иск по чл.32, ал.2 ЗС.
По делото е установено, че по силата на правна сделка от 1995г. и наследствено правоприемство ищците в първоинстанционното производство притежават общо ? ид.част от процесния имот, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и друга сграда от допълващото застрояване, а ответникът е собственик на останалата ? ид.част от мястото, както и на двуетажна жилищна сграда и паянтова къща. За да постанови решението си решаващият съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като между страните липсва споразумение за ползването на съсобственото дворното място и че мнозинство не може да бъде постигнато с оглед правата им върху него, а за да разпредели ползването на същото според посочения вариант е направил извод, че той е единствено възможен, тъй като държи сметка за правата на страните (ищците ползват 0, 336 кв.м. по-малко от ответника), за фактическото ползване на имота понастоящем, със съществуващите в имота постройки и дъсчена ограда. С оглед характера на спора и обстоятелството, че основанието за провеждане на настоящото производство е невъзможността страните да постигнат споразумение, съдът е приел, че разноски не следва да се присъждат.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Н. Г. М., А. П. К. М. и Г. П. М. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, касаещ невъзможността да бъде администрирано взаимоотношението между съсобственици относно начина на реално разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот и критериите за определянето му, който е решен в противоречие с константната практика на ВКС (Р № 95 по гр.д. № 2322/73г. на ВС, определение № 358 по ч.гр.д.375/05г., Р № 1* по гр.д. № 3208/07г., Р № 1* по гр.д. № 5087/07г., Р № 1* по гр.д. № 5370/07г. и определение № 264 по гр.д. № 161/09г. на ВКС).
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретния обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който в представените от тях решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК (незадължителна съдебна практика, попадаща в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК), е решен по друг начин (поставеният от тях въпрос е твърде общ и неясен), което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, в допълнение следва да се отбележи, че противоречие на обжалваното решение с представените от касаторите съдебни актове не е налице, още повече, че определение № 264 по гр.д. № 161/09г. е постановено по реда на чл.288 ГПК, а Р № 462 по гр.д. № 5070/93г. на ВС, ІІІ г.о. е постановено по административен, а не по граждански спор, поради което същите не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (срв. дадените с ТР № 1/09г на ОСГТК задължителни разяснения).
С оглед на казаното подадената от Н. Г. М., А. П. К. М. и Г. П. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По жалбата на Д. И. Г. срещу решението в частта му за разноските.
Същата има характер на частна жалба и тъй като въззивното решение е постановено при режима на сега действащия ГПК, в който не е предвидена възможност за неговото самостоятелно обжалване с такава жалба в частта за разноските (липсва текст, аналогичен на чл.70 ГПК от 1952г.), тази жалба следва да се счита за молба по чл.248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд. Ето защо производството по същата следва да се прекрати, а делото следва да се изпрати на П. окръжен съд за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 17.11.09г., постановено по в.гр.д. № 768/09г. на
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 335/10г. по описа на ВКС, ІІ г.о. в частта по жалбата на Д. И. Г..
И з п р а щ а същата на П. окръжен съд за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар