Определение №993 от по гр. дело №854/854 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 993
 
 
гр. София, 04.11.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 854/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 389 от 31.03.09г., постановено по в.гр.д. № 1045/08г., Варненският окръжен съд е отменил решение № 850 от 17.03.08г., постановено по гр.д. № 3067/07г. на Варненския районен съд в частта, с която са определени правата на съделителките С. Т. И. и И. С. И. върху допуснатия до делба недвижим имот – апартамент № 89, находящ се в гр. В., ул.”О” № 40, ет.3 и вместо него е определил квота 2899786/9516400 ид.части за първата и 6616614/9516400 ид.части за втората съделителка. Прието е, че страните са наследници по закон на Т. С. И. , починал през 2006г., като ищцата в първоинстанционното производство е негова дъщеря, а ответницата – преживяла съпруга, с която същият е бил в брак от 1985г. Процесният апартамент е предоставен на наследодателя в обезщетение срещу отчужден през 1986г. негов недвижим имот като стойността на отчуждения имот е била 5 206, 86 лв., а на отстъпения в обезщетение – 23 791 лв. С нот. акт № 138/93г. същият е признат за негов собственик. С оглед на това е съдът е приел, че 520686/2379100 ид. части от имота са били лично притежание на наследодателя, а останалите 1858414/2379100 ид.части са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която преживялата съпруга притежава половината на лично основание. Във връзка с направеното от ищцата пред втората инстанция твърдение, че средствата, с които е доплатено жилището, са били лична собственост на наследодателя въззивният съд е приел, че с оглед нейното процесуално качество е недопустимо то да бъде направено под формата на възражение, както и че е следвало да бъде направено по реда на чл.118 ГПК/отм./ най-късно до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Независимо от това решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено средствата, с които е доплатено жилището, да са били дарени на наследодателя от неговия баща и че съгласно чл.19 СК/отм./ те са били общи на двамата бивши съпрузи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. Т. И. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса кога една бъдеща вещ се включва в съпружеската имуществена общност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/72г., Р № 63/69г.на ОСГК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените с ППВС № 5/72г. задължителни разяснения, според които въпросът дали един недвижим имот е придобит по време на брака следва да се решава с оглед момента, в който юридически става придобиване правото на собственост, съобразно общите правила на съответния придобивен способ, респ. че при закупуване на жилище, което не е било изградено, придобиването на правото на собственост ще стане с изграждането му, доколкото в него не е взето друго становище по тези въпроси. Липсва противоречие и с посоченото Р № 63 /69г. на ОСГК, според което придобитата с лично имущество част от една вещ не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като и в обжалваното решение е дадено същото разрешение – прието е, че СИО е само това, което е придобито със семейни средства, т.е. придобитото с доплатената сума за покриване разликата между стойностите на отчуждения и на отстъпения в обезщетение имот. Ето защо релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице.
С оглед изложеното подадената от С. Т. И. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 389 от 31.03.09г., постановено по в.гр.д. № 1045/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар