Определение №733 от по гр. дело №445/445 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 733
 
гр. София, 08.07.2010 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА  
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 445/10г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. М. от с. Д., Б. област срещу въззивно решение № 19 от 22.01.10г., постановено по в.гр.д. № 407/06г. на
С посоченото решение въззвният съд е отменил решение № 994 от 13.02.06 г. по гр.д. № 359/03г. на Р. районен съд в частта, с която допуснатият до съдебна делба недвижим имот – УПИ ХV-1079 в кв.78 по плана на гр. Б., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и плевня е изнесен на публична продан и вместо него е извършил делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./ като в дял на съделителката С. Б. М. с квота 2/3 ид.части е поставен вторият жилищен етаж, както и стопанската постройка, заедно с 52, 5 % ид. части от общите части на жилищната сграда и от дворното място на обща стойност 17 155 лв., а в дял на съделителката Г. К. М. с квота 1/3 ид.част е поставен първият жилищен етаж, заедно с 47, 5 % ид. части от общите части на жилищната сграда и от дворното място на стойност 14 455 лв. За уравнение на дяловете втората е осъдена да заплати на първата сумата 3 918, 33 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, основавайки се на заключението на изслушаната по делото техническа експертиза и одобрените от главния архитект на Община Б. инвестиционни проекти, че жилищната сграда е реално поделяема на две самостоятелни жилища без значителни преустройства и неудобства (в едно от помещенията на втория етаж на сградата, над съществуващата на първия етаж кухня, е необходимо да се постави кухненска мивка със смесителна батерия и фаянсова облицовка, като да се монтират две тръби за захранване и отводняване на обща стойност 463 лв.). С оглед различните дялове на страните в съсобствеността и обстоятелствата, че вторият етаж е на по-висока стойност (4 400 лв.) и че съделителката Г е направила подобрения на първия жилищен етаж съдът е приел, че делбата следва де се извърши по посочения по-горе начин.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС (Р № 204 по гр.д. № 123/01г. и Р № 541 по гр.д. № 216/05г.), както и че въззивният съд се е произнесъл по въпросите в кои случаи допуснатият до делба имот е поделяем, кога преустройствата са значителни по смисъла на чл.203 ЗУТ и може ли имотите да бъдат разпределени по реда на чл.292 ГПК /отм./ при наличие на повече на брой имоти от съделителите, респ. за начина на това разпределение, които са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, и който в представените от нея решения на ВКС по конкретни спорове, постановени по реда на отменения ГПК (незадължителна съдебна практика, попадаща в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК), са решени по друг начин, което съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 задължителни разяснения е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това противоречие между обжалваното решение и посочените решения на ВКС не съществува.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а вместо са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Наред с това във връзка с поставените въпроси съществува изобилна съдебна практика (задължителна и незадължителна) и не се налага изоставяне не едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Ето защо се налага изводът, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед на казаното подадената от С. Б. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 22.01.10г., постановено по в.гр.д. № 407/06г. на Б. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар