О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 713
София,03.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори август, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1195/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. , представляван от О. “Б.” , е подал касационна жалба срещу решение № 68 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 160 от 2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 76 от 08.04.2011 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр.д. № 755 от 2010 г. с което е отхвърлен предявеният срещу община “Н.” иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място]., представляващ ПИ №….. по КККР на [населено място], с площ от 2314 кв.м. В жалбата са развити оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, които са основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение към жалбата и в него Министъра на регионалното развитие и благоустройство , представляван от Областният управител на област “Б. заявява искане за допускане на касационното обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите : при смесено предназначение на имота по ЗРП/П. , кои са предпоставките, които следва да са налице , за да се приеме за безспорно , независимо от записа на две различни предвиждания ,че е едното е водещо и необходимо ли е да се изследва дали имота се е използвал по посочените в плана предназначения към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС . Счита, че правилното решаване на тези въпроси е от значение за правилното решаване на делото от една страна и от друга има съществено значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото при решаването на бъдещите спорове между държавата и общините.
Ответника община “Н.” не е представила отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на М., представляван от О. “Б.” по поставените материално правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предявен е иск по чл.108 ЗС от М., представляван от О.“Б.” срещу община “Н.” на недвижим имот, находящ се в [населено място]., представляващ ПИ №… по КККР на [населено място], с площ от …. кв.м. Основния спорен въпрос е по приложението на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост , обнародван в ДВ, бр.96 от 1999 г., а именно в кои случай и при какви предпоставки следва да се счете , че застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, определени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините.
Няма спор, че до 1999 г. този имот е бил държавен и върху него са били изградени почивните станции на различни държавни предприятия, включително и тази [фирма], която е продала част от този имот с н.а. № …, т…., рег. № …., н.д. № ….. от …. г. Бил е съставен и акт за дър. собственост № … от …….. г.
Бургаския апелативен съд споделяйки изводите на Окръжния съд е намерил, че трансформацията от държавна в общинска собственост е осъществена. Съобразил се е че за имота е бил съставен Акт за частна общинска собственост №…… от….. г., в който като основание за съставянето му са посочени чл.56 от ЗОС, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, ред. ДВ, 96 от 1996 г. В графата вид и описание на имота, е посочено – трайното предназначение: урбанизирана, тр.ползване: за друг обществен обект, комплекс, Отреден е за почивни станции и крайморски парк. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е проследил исторически кога е съществувала и как е възникнала а общинската собственост. приел, че имота е бил държавна собственост, но към момента с оглед предназначението си за “крайморски парк” , предназначен за задоволяване на общински нужди за почивка на гражданите е станал общинска собственост.
Правото на общинска собственост е изведено от нормата на чл.140 от Конституцията, а принципите на трансформацията са изведени от нормите на § 6 и § 7 от ЗМСМА, които определят кои имоти държавна собственост са станали общински. Прието е, че предвид отреждането за парк терена е станал общинска собственост. Поставя се въпроса дали за осъществяване на трансформацията по този ред е необходимо да се изследва ползването и предназначението на имота. Тогава, когато текста изрично определя предназначението на имота като основание за придобиване на собственост от общината, то е от значение. С нормата на § 7 , ал.1, т.4 ЗМСМА е предвидено, че стават общинска собственост държавните имоти, които са предназначени за паркове- “зелените площи за обществено ползване”. В този случай отреждането за посоченото обществено предназначение е достатъчно, за да стане имота от държавен общински. Ирелевантни са въпросите за това дали с П., или с общ градоустройствен план следва да е това предвиждане. Текста не поставя ограничения в тази насока.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по поставените въпроси , тъй като не е налице колебание в практиката при разрешаването им. Поставеният въпрос не касае нормативно установените критерии за дефиниране на един имот като общинска собственост и отграничаването му от частната държавна собственост .
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 160 от 2011 г. на Бургаски апелативен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: