О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С., 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3108 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7236 от 30.ІV.2013 г. на С. Н. Н. от Б., подадена против онази част от въззивното определение № VІ-984 на Бургаския ОС, ГК, VІ-и с-в, от 12.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2195/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 14 260 лв. по заповед № 396/17.V.2012 г., издадена от Несебърския РС в заповедно пр-во по ч. гр. дело № 436/2012 г.. Останалата част на същото въззивно определение – досежно оставянето на същата частна въззивна жалба без уважение в частта й срещу присъдените в тежест на Н. със същата заповед разноски за производството по чл. 417, т. 2 ГПК в размер на сумата 977.73 лева, не се атакува с настоящата частна касационна жалба.
Оплакванията на частния касатор Н. са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното определение в атакуваната негова част, поради което той претендира касирането му като неправилно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор Н. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от въззивното определение Бургаският ОС се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за задължението на банката заявител да отправи до него изрично волеизявление за настъпване на предсрочна изискуемост на отпуснатия му по силата на договора от 14.ІІ.2008 г. потребителски кредит, а също и по други два процесуалноправни въпроса, „имащи отношение към точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация кредитна институция [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение на Бургаския ОС в атакуваната му част, инвокирайки довод, че в крайна сметка частната касационна жалба на Н. следва да бъде оставена без разглеждане: „съгласно задължителната практика на ВКС”, отнасяща се до определенията по чл. 419 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския ОС, настоящата частна касационна жалба на С. Н. Н. от Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Независимо от посоченото във финалната част на атакуваното въззивно определение на Бургаския ОС, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, следва да се отбележи, че частното касационно обжалване е уредено с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, в текста на чиито две точки лимитативно са изброени въззивните определения, подлежащи на такава проверка за валидност и правилност. Видно от тази съпоставка е, че с обжалваното от Н. въззивно определение на Бургаския ОС нито се дава разрешение по същество на друго производство /такова вече е било дадено с първоинстанционното разпореждане за издаване на исканата от банката заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК/, нито пък се прегражда развитието на самото заповедно пр-во. Следователно подлежи само на двуинстанционно разглеждане допускането на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на някой от документите, изброени изчерпателно в т.т. 1-9 на чл. 417 ГПК. Понеже в процесния случай с произнасянето на Бургаския ОС е бил вече изчерпан реда за обжалване, по необходимост се налага извод, че постановеният от него съдебен акт е влязъл в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 7236/30.І..2013 г., подадена от С. Н. Н. от Б. против частта от въззивното определение № VІ-984 на Бургаския окръжен съд, ГК, VІ-и с-в, от 12.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2195/2012 г., с която е била оставена без уважение частната му въззивна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение по заповед № 396/17.V.2012 г., издадена от Несебърския РС по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в заповедното производство по ч. гр. дело № 436/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2