4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 725
София, 19.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 417/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Ч. – от гр. Варна срещу Решение № 175 от 11. ХІІ.2009 г.по гр.д. № 418/ 2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение № 1060 от 17.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1717/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Н. Н. Д. – от гр. София срещу Т. Ж. Ч. – от гр . Варна по чл. 108 ЗС и е постановено друго, с което ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху ап. №10, находящ се в гр. Варна, ул.”Рали Мавридов” №13, ет.5, №10, и е отменен на основание чл. 537 ал. 1 ГПК нот.акт № 6/ 25.ХІ.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Основания за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението е недопустимо и неправилно: съдът в противоречие с практиката на ВКС е приел, че имотът е с идентификационни данни, подробно описани в нот.акт №160/ 2007 г., и e направил извода за възможност за осведомяване за съществуващи тежести върху имота, от справка в имотен регистър, а такъв не съществува, в който смисъл е съдебната практика – Опр. на ВКС № 358/ 24.Х.2008 г. по ч.гр.д.№ 1527/ 2008 г. и Опр. на ВКС № 410/ 28.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 1899/ 2008 г. Жалбоподателят счита, че в противоречие с установената практика на ВКС, съдът не се е произнесъл по направеното възражение за недопустимост на иска – Р.№ 599/17.ХІ.2003 г. по гр.д.№ 240/ 2003 г. и Р.№ 1444/4.ХІ.1999 г. по гр.д.№ 753/ 1999 г. Жалбоподателят излага, че съществени материалноправни въпроси съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС: 1. че отчуждителна сделка от длъжник в несъстоятелност по чл. 646 ТЗ е нищожна, а не относително недействителна сделка – Р. на ВКС № 1224/2001 г. и Р.№ 1984/ 7.І.2003 г. по гр.д.№ 521/ 2001 г. на ВКС и 2. за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение – Р.№15/15.І.1980 г. по гр.д. № 2571/ 1979 г. на ВКС. Жалбоподателят обосновава подробно довода за недопустимост на иска, сочи съдебна практика, че искът по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ е за относителна недействителност на сделката спрямо кредиторите, а не за нищожност, и че е недопустимо трето лице – купувач на вещ от масата на несъстоятелността – ищцата – да предяви недействителността. Излага и съображения за нарушение на материалния закон – по въпроса за придобивното си основание, като сключената от него сделка не е нито нищожна, нито относително недействителна, както и че упражненото от него владение е добросъвестно, и няма пречка за придобиване на имота по давност.
Ответницата по касационната жалба Н. Н. З. – от гр. София по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС и искане за отмяна на нотариален акт по чл. 537 ал.1 ГПК, и е постановено друго, с което исковете са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По довода за недопустимост на предявения от ищцата иск с оглед характера на иска по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, който е за относителна недействителност на сделката спрямо кредиторите, поради което е недопустимо предявяването на недействителността от трето лице – ищцата, и за недопустимост на решението. Доводът е неоснователен. Ищцата е изложила в исковата молба и поддържа по делото, че съгласно чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, е недействителна по отношение на масата на несъстоятелността, учредената на 15.ІІ.2001 г. от ЕТ ”С. К. – К.” – в несъстоятелност в полза на “Ч. море – 2000” ЕООД ипотека, извършено след началната дата на несъстоятелността 27.ХІ.2000 г. Налице е преюдициално правоотношение, по което съдът и служебно следва да се произнесе с решението, даже и без довод на ищцата, тъй като въпросът за действителността на ипотеката, въз основа на която е извършено по изп.д.№ 4021/ 2002 г. възлагане на “Ч. море – 2000” ЕООД поради нестанала публична продан с Постановление от 9.ІХ.2002 г., и продажба на имота с нот.акт № 142/ 2002 г. от “Ч. море – 2000” на П. М. и с нот.акт №6/2002 г. от П. и Т. Михневи на ответника, е обуславящ за правото на собственост на ответника и произнасянето по този въпрос не прави решението недопустимо. С оглед изложеното в съобразителната част на въззивното решение, е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в противоречие с посочената практика на ВКС, съдът не се бил произнесъл по направеното от него възражение за недопустимост на иска.
От изложените от жалбоподателя въпроси, с оглед данните по делото, могат да се изведат съществените разрешени от въззивния съд въпроси: коя от страните може да се легитимира като собственик на недвижимия имот – ответникът, който основава правото си на собственост на прехвърлителни сделки, последващи учредена договорна ипотека и Постановление от 9.ІХ.2002 г. по изп.д. №4021/ 2002 г. на СИ при В., както и на изтекла кратка петгодишна придобивна давност, като добросъвестен владелец, или ищцата, придобила правото на собственост въз основа на договор за покупко – продажба, сключен със синдика на ЕТ ”С. К. – К.” – в несъстоятелност.
По изложения разрешен по делото материалноправен въпрос за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение – за който въпрос жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС -Р.№15/15.І.1980 г. по гр.д. № 2571/ 1979 г. Въззивният съд е изложил, че за да е налице придобиване от ответника на право на собственост въз основа на кратката 5-годишна давност, ответникът следва да е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик и че продажбата от несобственик, макар и действителна като облигационна връзка, не е годна да направи купувачът собственик, тъй като няма прехвърлителен ефект, затова същата не е основание за прилагане на кратката давност. Въпросът е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора, по този въпрос няма задължителна съдебна практика, включваща се в тази по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но тъй като въпросът се решава противоречиво от съдилищата, следва да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Въпросът е решен от въззивнвия съд в противоречие с приетото в редица съдебни решения за възможността купувачът да се позове на кратка придобивна давност, когато продавачите му не са собственици, но не са знаели това, ако владението е предадено въз основа на договор за продажба, за който е спазена законоустановената форма, в този случай купувачът може да стане собственик с кратката 5 -годишна придобивна давност.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 175 от 11. ХІІ.2009 г.по гр.д. № 418/ 2009 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 439.79 лв., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), при неизпълнение на което, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: