О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
[населено място] ,15.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седми февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 922 / 11 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Великотърновски апелативен съд решение № 160 / 10.06.2011 год. по т.д.№ 77 / 2011 год. , в частта в която е отменено решение № 24 / 10.12.2010 год. по т.д.№ 38 / 2010 год. на Габровски окръжен съд и вместо това са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.327 от ТЗ , за сумата от 19 143,06 евро и с правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от 5 590,18 евро , предвид признато за основателно възражение по чл.195 от ЗЗД , за отбив от цената, поради продажба на вещ с недостатъци , както и в частта , в която претенцията за мораторна лихва върху присъдената главница не е уважена за част от претендирания период .
К. сочи неправилност на въззивното решение поради постановяване в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК навежда доводи за мотивиране основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основания за допускане касационното обжалване. Счита , че сочените във връзка с приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК решения не обуславят извод за произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика , тъй като не съставляват такава / ТР № 137 от 17.11.1955 год. по ч.гр.д. № 126 / 55 год. на ОСГК , както и приложените арбитражни решения / или са неотносими към материално – правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда. Относно основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира , че липсва ясна и точна формулировка на материално-правен или процесуално – правен въпрос , обусловил решаващите изводи на съда .
Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ отделение констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна , в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт .
За да уважи възражението на ответника [фирма] , на основание чл.195 ЗЗД, за отбив от продажната цена, обусловило частичното отхвърляне на исковете по чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД , въззивният съд е приел доказано наличието на недостатъци на продадената вещ – система за преформи, модел Huski PET ,състояща се от модули и подсистеми,предадени в разглобено състояние , както и доказано незабавно уведомяване на продавача за недостатъците и установен размер на вложените от купувача средства по осигуряване на липсващи и годни части на продадените машини , с които разходи се съизмерява отбива . За установяване наличието на недостатъци съдът е кредитирал показания на свидетел на ответника , ценейки ги ведно със заключение на съдебно – техническа експертиза относно индивидуализацията и предназначението на действително закупувани от ответника резервни части . Съдът е обосновал извод, че с оглед необходимо за преглед на вещта време, макар недоказано с конкретна продължителност за монтиране на системата в цялост , при поетапно проявление на недостатъците , предпоставящо и поетапно отстраняване , купувачът е уведомил незабавно продавача за установените недостатъци , като в тази връзка е ценил представената на хартиен носител електронна кореспонденция между страните и показанията на свидетел на ищеца – негов служител . Осчетоводяването на фактура № 15 / 19.03.2008 год. от ответника , съдът е коментирал единствено като негодно доказателство досежно установяване момента на изпадане ответника – купувач в забава , относно заплащането на дължимия остатък от продажната цена , поради което и присъдил обезщетение за забава, съизмеримо с лихвата върху присъдената главница, считано от връчване на нотариална покана от 07.04.2009 година .
Съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставя правен въпрос,от значение изхода на делото ,обусловил решаващите изводи на съда , да се явява разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика , обхвата на която е посочен в т.2 от Тълкувателното решение . Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно т.4 на ТР предпоставя правния въпрос , обуславящ изхода на конкретното дело, да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването , с оглед изменения в законодателството и обществените условия / точно прилагане на закона / и за създаване съдебна практика по прилагане на непълна, неясна или противоречива правна норма или осъвременяване на така създадена практика, с оглед промяна в законодателството и обществените условия.
Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС / т.1 / следва да бъде обусловен от правни аргументи на съда , относно приложението на закона и съобразяване с практиката , а не да следва от възприетата конкретна фактическа обстановка , т.е. да не е относим към проверка правилността на решението, с оглед възприемане и съобразяване от съда релевантните за спора факти, въз основа на законосъобразно извършени съдопроизводствени действия. Като последица на тази му характеристика, правният въпрос следва да предпоставя еднозначен отговор . При това следва да бъде ясно и точно формулиран .
На тези изисквания изложението по основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не отговаря . К. – в т.1.1,1.2 и 1.3 от изложението – изобщо не е формулирал материално-правен или процесуално – правен въпрос , отговорът на който се явява в противоречие със задължителна съдебна практика .Анализирайки неправилността на решението , сочи постановяването на резултат ,противоречащ на този в приложените съдебни решения . Дори да би бил формулиран релевантен правен въпрос , в допълнение към преценката на селективния критерий за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК би било съобразимо и следното : Точки 1.1 и 1.2 от изложението са по същество относими към акцесорната претенция за обезщетение за забава и извода на съда, че купувачът е изпаднал в такава след покана, а не от предаването на вещта. К. , излагайки съображения относно неправилността на извода на съда, с оглед нормата на чл. 327 ал.1 ТЗ , е посочил несъобразено от съда ТР № 137 / 1955 год. по ч.гр.д.№ 126 / 1955 год. на ВС ,постановено по реда на чл.52 ал.1 от ЗУС / отм./ и не съставляващо задължителна съдебна практика , по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК . Решение № 42 / 2010 год. по т.д.№ 593 / 2009 год. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, макар съставляващо задължителна за въззивния съд практика , като постановено по чл.290 ГПК , е неотносимо към правните изводи на съда относно момента на изпадане в забава на ответника – купувач,тъй като в същото е разрешен въпрос относно ползването на счетоводните записвания като признание на длъжника за съществуването на задължението . Наличието на забава и периода й са обусловени от конкретни фактически обстоятелства , извън признатата с решението доказателствена сила на счетоводните записвания . Решение № 1115 / 09.08.1962 год. по гр.д.№ 892 / 62 год. на І г.о. на ВС , І г.о., е по същество казуална съдебна практика, приложима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, но при разрешен противоречиво идентичен правен въпрос , какъвто както се посочи касаторът не е формулирал изобщо . Дори да би се приело , че такъв съставлява „ преклудиране правото на купувача да възрази за недостатъци , след като не е възразил при приемането на вещта , макар да е могъл да извърши съответната проверка „, то не се касае за противоречие между въззивното и противопоставеното съдебно решение . Въззивният съд е изключил възможността за проверка към момента на предаването на вещта , с оглед предаването й в разглобено състояние и необходим период за монтиране и въвеждане в експлоатация , а не е обосновал извод, че независимо от възможността за проверка и неизвършването й , правото на купувача да възрази за недостатъци не се явява преклудирано .
Изложението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК сочи формулировка на няколко въпроса , чието разглеждане касаторът твърди в принос към точното прилагане на закона и развитието на правото : 1 / съществува ли период от време, след изтичането на който не може да се приеме, че уведомяването за недостатъци е незабавно , по смисъла на чл.194 ал.1 ЗЗД ; 2/ до кого следва да бъде отправено уведомлението за недостатъци по чл.194 ал.1 ЗЗД , за да се приеме , че е валидно направено и 3/ длъжен ли е купувачът да осигури възможност на продавача да участва в проверката за качество на доставената стока , след като го уведоми за недостатъците . Дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси са обусловени от възприемането на конкретната фактическа обстановка , а не от правни аргументи във връзка с приложението на конкретна правна норма, която и за нуждите на соченото касационно основание следва да предпоставя тълкуване / неясна, противоречива / или прилагане закона по аналогия / непълна правна норма / . Не се касае за въпроси , на които би могло да се отговори еднозначно и извън конкретните факти по спора. Така обстоятелства, обективно препятствуващи достигането на уведомлението до адресата ,е пример за невъзможност в определянето на общ приложим времеви период , спрямо узнаването на недостатъка, при неспазването на който да би се приело неизпълнение на задължението за незабавно уведомяване . От значение по всеки конкретен спор е не лицето , чрез което се предава уведомлението, а достигането му до продавача , в който смисъл предмет отново на правилността на решението е извършената от въззивния съд преценка . Необходимостта от достъп на продавача до вещта ,с оглед констатиране на сочения недостатък , не се изключва от съдебната практика и неспазването му се явява относимо към недоказаност наличието на недостатъци , отново обуславящо проверка на правилността на изводите на съда, при това въз основа на всички събрани и относими към този факт доказателства . Приложената арбитражна практика не съставлява съдебна практика , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.2 от ТР 1 / 2010 година .
Последните два въпроса от изложението са относими към правилността на съдопроизводствените действия на съда във връзка с оспорването на електронни изявления , материализирани на хартиен носител , съобразени като доказателство за уведомяването за недостатъци и цененето на свидетелски показания , с оглед нормата на чл. 172 от ГПК . Формулираните процесуално – правни въпроси не са относими към неточно възприемано от съда съдържание на съответна процесуално – правна норма , нито е обоснована необходимост от тълкуване на такава конкретна процесуална правна норма , поради което не обуславят допустимост на касационната жалба съгласно допълнителния селективен критерий оп чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В., въпросите са и некоректно поставени : кореспонденцията , разменяна между страните по електронен път – e – mail съобщения – съставлява електронно изявление, респ. електронен документ, ползващ се и без електронен подпис с доказателствена сила по смисъла на чл.184 ГПК вр. с Закон за електронния документ и електронния подпис. Авторството на такова изявление не е установимо само при наличие на електронен подпис.Затова въпрос – „ установимо ли е авторство на документ без електронен подпис и доказателствената сила на електронен документ без електронен подпис „ – намира непротиворечив отговор пряко в ЗЕДЕП вр. чл.184 ГПК . Възможността да кредитира едни свидетелски показания за сметка на други е право на съда и правилността на тази му преценка е ирелевантна за обосноваване допустимост на касационното обжалване . К. не е формулирал процесуално – правен въпрос ,относим към свидетелските показания като доказателствено средство , по който въззивният съд, извън правилността на преценката си за достоверността , обективността и относимостта на показанията, да е приложил неправилно законов критерий при допускането и събирането им , като резултат от неточно тълкуване на закона .
С оглед гореизложеното , Върховен касационен съд, Търговска колегия , второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 на Великотърновски апелативен съд , постановено на 10.06.2011 год. по т.д.№ 77 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :