Определение №962 от по гр. дело №754/754 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 962
 
 
гр. София, 27.10.2009 г.
 
 
 
         Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
 
                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                           
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 754/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
        
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 24.04.09г., постановено по гр.д. № 439/07г., Софийският градски съд, ІІб г.о. е оставил в сила решение от 17.10.06г., постановено по гр.д. № 734/05г. на Софийския районен съд, 51 с-в, с което “И”ООД, гр. С. е осъдено на основание чл.76 ЗС да предаде на Р. Д. Б. (починала в хода на делото и заместена от своите наследници по закон И. И. Б., Л. И. Б. и И. И. М.) владението върху недвижим имот – 120 кв.м., представляващи реална част от УПИ ХVІІІ-1306 в кв.224 по плана на гр. С., м.”О” съгласно приложената към решението скица. Прието е, че ищцата е владяла в продължение на повече от 30г. посоченото дворно място и че на 20.10.05г. същата е била лишена от фактическата си власт върху 120 кв.м. от него от ответника по насилствен начин чрез разрушаване на изградената в мястото ограда, поради което предпоставките на чл.76, предл.1 ЗС за уважаването на предявения иск са налице.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от “И” ООД с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси – относно определянето на правното основание на предявения иск и дали е допустимо в производството по иск с правно основание чл.76 ЗС да се извърши заместване на някоя от страните по реда на чл.120 ГПК/отм./, като се поддържа, че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се противоречие с решение от 26.06.08г. по гр.д. № 3640/06г и решение от 16.01.08г. по гр.д. № 3753/05г. на СГС (останалите две представени решения са първоинстанционни по посочените две дела), тъй като при една и съща фактическа обстановка исковете са били уважени на основание чл.75 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият правно релевантен въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай липсва противоречие между обжалваното и посочените по-горе решения, тъй като според трайно установената съдебна практика исковете по чл. 75 и чл.76 ЗС не са искове за защита на притежавани субективни права, а са такива за защита на владението като фактическо отношение и съдът може да уважи заявеното пред него искане на едно от двете основания изхождайки от изложените в исковата молба твърдения и установените по делото факти. Когато се касае до владение на недвижим имот, искът по чл.76 ЗС, с оглед на търсената защита, е еднотипен с този по чл.75 ЗС. Ето защо, противоречие между обжалваното и представените от касатора решения не е налице, независимо от обстоятелството, че с тях заявените претенции са уважени на различни основания.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице. В допълнение следва да се посочи, че във връзка с поставените въпроси няма неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, с оглед възприемането на друго.
С оглед изложеното подадената от “И”ООД не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 24.04.09г., постановено по гр.д. № 439/07г. на Софийския градски съд, ІІб г.о.
О с ъ ж д а „И”ООД, гр. С. да заплати на И. И. Б., Л. И. Б. и И. И. М. от гр. С. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар