О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 16.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3530 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 227/31.07.2014 год., по т.д.№ 386/2013 год., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 243 от 15.03.2013 год., по т.д.№ 73/2013 год. е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за приемане на установено, че ответниците [фирма] и З. Н. О. от [населено място] му дължат солидарно сумата 22547.91 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 17.03.208 год.. Със същото решение е обезсилено решението на Варненския окръжен съд в частта, с която иска по чл.422, ал.1 ГПК е уважен за направените в заповедното производство деловодни разноски от 450.95 лв. и производството по делото е прекратено в тази му част.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на приложеното по делото /л.49/ писмено доказателство- копие от писмо с изх.№ 00356/21.05.2009 год., чието получаване не е било оспорено в процеса Банката – касатор възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че в качеството си на кредитор не е заявила изрично на длъжника, че упражнява правото си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Счита, че с оглед съдържанието на отправеното до длъжниците известие и дадения срок за погасяване на дълга им, които обстоятелства въззивният съд не е обсъдил, последните са били надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото им парично задължение.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „След като кредиторът е упражнил потестативното си право на разваляне на договора, като е поставил съществуването му в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие и при условие, че същото не се е осъществило и договорът е развален, нужно ли е отправянето на повторно волеизявление от кредитора до длъжника, касаещо изискуемостта на дълга?”
Ответниците в срока по чл.287, ал.1 ГПК са възразили по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като макар и важен, няма обуславящо значение за изхода на делото, а и по него въззивната инстанция не се е произнасяла. За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че Банката –кредитор не е уведомила длъжниците – [фирма] и З. Н. О., че е направила кредита им предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. Поради това и изискуемостта на претендираното на посоченото основание вземане не е настъпила, а узнаването от страна на длъжниците в хода на исковия процес, че предоставения им от Банката –ищец кредит е обявен за предсрочно изискуем е ирелевантно и не може да обоснове правен извод за основателност на предявения положителен установителен иск.
Следователно в случая под формата на правен въпрос всъщност жалбоподателят оспорва обосноваността и процесуалната законосъобразност на изградения от въззивния съд правен извод за отсъствие на надлежно упражнено от негова страна право да направи предсрочно изискуем целия предоставен на ТД- ответник кредит, но като относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, визираните пороци, дори и да са евентуално основателни, което настоящият съдебен състав не споделя, то те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. е въпросът, че от представеното писмено доказателство- копие от писмо на „П. Б.”АД с изх. № 00365/21. 05. 2009 год., адресирано до солидарните длъжници – [фирма] и З. Н. О., на което касаторът се позовава и което няма данни да е достигнало до адресатите си, не се установява твърдяното наличие на надлежно упражнено от Банката – кредитор право да направи целия предоставен кредит предсрочно изискуем. Видно от съдържанието му, на длъжниците съобщено единствено, че Банката – кредитодател има право да направи предоставения креди предсрочно изискуем и ще предприеме всички мерки за принудително събиране на непогасените в посочените срокове, задължения.
Следователно, като е приел, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става предсрочно изискуемо, само ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, а когато предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, това право на кредитора следва да е било упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като волеизявлението му трябва да е изрично достигнало до длъжника, Варненският апелативен съд е разрешил основният спорен между страните правен въпрос в пълно съгласие със задължителните разяснения в т.18 на ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. Съответствието на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на делото правен въпрос изключва въобще приложимостта на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съществуването на задължителна съдебна практика, както е посочено в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, прави неприложим и критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото липсва доказана от жалбоподателя обществена и правна необходимост от промяната и.
Само за пълнота на изложението следва също да се посочи, че по въпроса за преценката на частния писмен документ, какъвто характер има приложеното по делото писмо, адресирано до ответниците, е формирана задължителна практика на касационната инстанция, с която Варненският апелативен съд се е съобразил – служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 и сл. ГПК : № 254/ 14. 07. 2011 год., по гр.д.№ 569/2010 год. на ІV г.о.; № 55 от 03.04.2014 год., по т.д. № 1245/2013 год. на І т.о.; № 173 от 27.07.2010 год., по гр.д.№ 5166/ 2008 год. на ІV г.о..Същата е в смисъл, че при частните свидетелстващи документи защитата не се подчинява на изискванията за оспорване истинността на доказателството, т.е. страната може и да не го оспори, тъй като съдът не е обвързан от неговата доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото – чл.194, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. Н., чрез пълномощника си адв. К.Н. е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да и бъдат присъдени, но само ако са реално осъществени. Видно от приложения договор за правна защита съдействие в него е отразено единствено, че договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по т.д.№ 3861/2013 год. на Варненския апелативен съд, в размер на сумата 1000 лева, ще бъде заплатено в срок до 07.10.2014 год.. Обстоятелството, че по делото отсъстват доказателства тази сума да е била реално платена от доверителя, изключва и основателността на искането за нейното присъждане на същия под формата на деловодни разходи, в качеството му на ответник в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 227/31.07.2014 год., по т.д.№ 386/2013 год..
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на З. Н. О. от [населено място] за присъждане на деловодни разноски в размер на сумата 1000 лева/ хиляда лева / за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: