Решение №309 от 9.6.2009 по гр. дело №1299/1299 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 309
 
гр. София, 09.06..2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                       СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1299/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на П. И. Н. от гр. Г. срещу въззивно решение № 1 от 23.01.2008г. по в.гр.д. № 367/07г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателката е поискала да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е оставил в сила решение № 200 от 25.04.06 г. по гр.д. № 2118/05 г. на Габровския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. И. Н. против Ч. „Буря“, с. Л., Габровска област иск по чл. 97 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищцата е собственик на ? ид.част от недвижим имот, представляващ 3/5 ид.части от парцел **** в кв.6 /стар/, сега УПИ *Х-99 в кв.15 по плана на с. Л., с построената в имота къща и с което е отхвърлено искането по чл. 431 ГПК/отм./ за отмяна на договор от 15.05.1969 г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата в първоинстанционното производство П. Н. е една от наследниците на Г. П. Г. , починал през 1978г., който е бил собственик на процесния имот. С писмен договор от 15.05.1969г., с нотариална заверка на подписите, същият е продал на ответното читалище 3/5 ид. части от дворното място, тогава парцел **** в кв.6 по плана на с. Л. с площ от 1000 кв.м., заедно с построената в него къща, за сумата 300 лв., като в договора е посочено, че читалището ще ползва реално югозападната част на парцела и ограда с еднометров дувар от всички страни. Тъй като това е била родната къща на загиналата като партизанка С. Ц. Г. /Буря/, читалищното ръководство е взело решение същата да бъде реставрирана (към момента на сключване на договора е била съборена почти до основи) и да стане музей. От същия момент ответникът е започнал да владее имота, като през 1988г. ползваната от него реална част от дворното място е обособена като самостоятелен парцел ****Х-99 в кв.15 с площ 645 кв.м. С нот.акт № 172/05г. той е признат за собственик на същия по давност. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че макар и договорът от 15.05.1969г. да не прехвърля права, ответникът е владял имота явно и спокойно в продължение на повече от 10 години, поради което е придобил собствеността върху него по давност. С оглед на това е прието, че понастоящем ищцата не притежава права върху имота по наследство и че предявеният от нея иск е неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторката, че ответното читалище е регистрирано през 1997г. и не е правоприемник на купувача по договора от 1969г. не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. В тази насока въззивният съд правилно е приел, че през 1997г. е извършена единствено пререгистрация на съществуващото и преди това Ч. “Б” в съответствие с разпоредбата на § 2 от ЗР на ЗНЧ, а не до възникване на нов правен субект, като обстоятелството, че в констативния нот. акт № 172/05г. е отбелязано, че се издава и на основание § 4 от ПЗР на ЗНЧ е без правно значение. С оглед установените по делото факти, а именно че от обособяването на ползваната от ответното читалище реална част от бившия парцел **** в самостоятелен урегулиран поземлен имот същото е владяло имота явно и спокойно в продължение на повече от 10 години, въззивният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен и че понастоящем същото е изключителен собственик на имота, а жалбоподателката не притежава права върху него независимо от факта, че договорът от 1969г. не е сключен в предвидената в чл.18 ЗС форма и не прехвърля права. Независимо, че съгласно чл.218ж, ал.1, изр.1 ГПК /отм./ ВКС се произнася само по заявените в жалбата основания, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съставеният за имота през 1986г. акт за държавна собственост не е пречка ответникът да го придобие по давност доколкото по делото не е установено да са провеждани отчуждителни процедури и при положение, че този акт има само констативно значение. Дори хипотетично да се приеме, че имотът е бил одържавен, крайните изводи на съда за неоснователност на предявения иск пак биха били същите, доколкото по делото липсват данни впоследствие да е била извършена реституция в полза на жалбоподателката или същата да го е придобила от държавата по някакъв начин.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила въззивно решение № 1 от 23.01.2008г. по в.гр.д. № 367/07г. на Габровския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар