Решение №464 от 1.10.2009 по гр. дело №2014/2014 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 464
 
гр. София, 01.10..2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                                                       СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2014/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на Х. Х. Х. от гр. Ш. срещу въззивно решение № 307 от 14.01.2007г. по в.гр.д. № 470/07г. на Т. окръжен съд по извършване на съдебна делба. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С влязло в сила решение № 13 от 25.01.07г. по гр.д. № 2124/06г. на Т. районен съд е допусната съдебна делба на земеделски земи, останали в наследство от П. В. Д. , поч. през 1966г. и находящи се в землището на с. Б., Т. област – нива с площ от 14, 999 дка в м.”Ю”, нива с площ от 26,471 дка в м.”К” и нива с площ от 20, 800 дка в м.”Ч” между С. Т. Р., Ю. Р. А., Т. Р. Н., Н. М. И. , Г. К. Х., М. К. Г., Р. Ц. Г., Н. Ц. Г., Й. Н. Й., П. Г. И., Е. Г. Ц., П. Н. Г., Г. Н. Р., В. Х. Ч. и Х. Х. Х. с квоти по 4/108 ид.части за първите девет и по 12/108 ид.части за следващите четирима съделители, 3/108 ид.части за В. Ч. и 21/108 ид.части за Х. Х.
С обжалваното решение въззиввният съд е оставил в сила решение № 605 от 24.09.07г. по гр.д. № 2124/06г. на Т. районен съд, с което на основание чл.292 ГПК/отм./ в дял на Х. Х. Х. и на В. Х. Ч. е поставен земеделски имот № 0* с площ от 14, 999 дка на стойност 3 292,78 лв. съобразно одобрения проект за делба, а на останалите съделители са поставени в дялове по-малки по площ и с по-ниска стойност имоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с оглед различните права на съделителите върху имотите и различната стойност на дяловете в случая тегленето на жребий се явява много неудобно и че делбата на същите следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./ като се вземат предвид и желанията на част от съделителите, включително и на жалбоподателя, за получаване на имот в общ дял.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че извършвайки делбата с участието на съделителите Р. Ц. Г., Н. Ц. Г. и Й. Н. Й., както и на Х. Х. Х. и В. Х. Ч. (последните двама като преки наследници на починалия през 1996г И. Х. Р. , внук на общия наследодател) въззивният съд е допуснал нарушение на чл.9а, чл.48 и чл.51 ЗН са неоснователни. В тази насока въззивният съд правилно е приел, че тези възражения, който са правени и в първата фаза на делбения процес, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, с което съгласно чл.282 ГПК/отм./ се решават въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Ето защо тези въпроси не могат да бъдат пререшавани във втората фаза на делбата съгласно чл.224, ал.1 ГПК/отм./. Или казано по друг начин след като с влязлото в сила решение по допускане на делбата на посочените лица са признати права върху процесните имоти, съдът не е могъл да извърши делбата без тяхно участие по съображения, че същите не наследяват общия наследодател П, респ. че те или техните преки наследодатели не са приели наследството му или че са се отказали от него.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила въззивно решение № 307 от 14.01.2007г. по в.гр.д. № 470/07г. на Т. окръжен съд по извършване на съдебна делба.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар