5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
С., 28.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 731/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 1092 от 15.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 746/ 2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 543 от 4.І.2010 г. по ч.гр.д. № 18 364/ 2009 г. на П. районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на [фирма] -[населено място] за издаване заповед за изпълнение срещу [фирма] -[населено място] за 5878.97 лв. – неизплатени остатъци по фактури, изброени в компютърна извадка от счетоводна партида и за 612.08 лв. – лихви за забава за периода 19.ХІ.2008 г. – 28. ХІІ.2009 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос: що е това “нередовност” по смисъла на ГПК, и по смисъла на чл. 410 ГПК, подробно излага хронологията на подаденото заявление и счита, че е изпълнил всички изисквания на закона, а съдът е постановил неправилно и необосновано решение. Жалбоподателят прави оплакване, че въззивният съд не е издирил подлежащата на прилагане правна норма, допуснал е грешки в решаващата си дейност при субсумиране на установените по делото факти, въпреки че е повторил събраните по делото доказателства, не ги е обсъдил, поради което е направил изводи, които не им кореспондират, допуснал е неправилност на тълкуването на правната норма – чл. 410 ал. 2 ГПК – и е възприел абсурда, че съдът няма право да дава указания по заявлението освен посочената нередност в чл. 411 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят обосновава, че не са посочени в закона обстоятелствата, които следва да се запишат, нито механизма за допълване на евентуални нередовности чрез указания на съда, като поддържа, че във всички случаи важи общият текст на чл. 101 ГПК с изричното задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността и как да я отстрани. Жалбоподателят развива съображения затова, че намира приложение в заповедното производство разпоредбата на чл. 101 ГПК, че в заявлението, към което е приложена извадка от счетоводната партида на ответника, неразделна част от заявлението – е изложил обстоятелствата, на които е основал искането както в частта за вземанията по фактурите, така и за дължимите лихви. Иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 да се допусне до разглеждане жалбата му и да се приеме, че са налице касационните основания по чл. 281 ГПК. В Приложение по чл. 284 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поддържа, че по съществените процесуални въпроси има разнообразна съдебна практика, изразява несъгласие с действията на съда, които са в разрез със закона, оправдани от съда с две определения на ВКС, което е неправилно, защото абсурдното положение, което се заема, ще доведе до отбягване от употреба на заповедното производство, което ще бъде в противоречие с целите и задачите на закона. Жалбоподателят прилага копия от документи от различни съдилища във връзка с практиката в заповедното производство – заявления, разпореждания и изпълнителен лист.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като недопустима, излага и съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК за посочените суми, съставляващи неизплатени остатъци по фактури, описани в приложеното към заявлението Извлечение от счетоводната партида “Плащане от клиенти”, съдът е приел, че заявителят е конкретизирал най-общо вида на облигационната връзка с длъжника, но нито в т. 9, нито в т.12 на заявлението, не е конкретизирал конкретните фактури, предмета на сделките и размера на остатъците от сумите по всяка фактура, както и размерите и периодите на обезщетенията за забава, като приложения към заявлението Опис на фактурите, не съставлява част от съдържанието на заявлението. Съдът е изложил, че съобразно изискването на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, вр. чл. 410 ал. 2 ГПК, конкретизацията на обстоятелствата следва да е прецизирана със самото заявление, като е недопустимо оставяне на заявлението без движение или представянето им с частната жалба, като в заповедното производство не намира приложение чл. 129 ал. 2 ГПК, отнасяща се за исковата молба, респ. не е предвидена възможност съдът да дава указания на заявителя да отстрани нередовността на заявлението, по аргумент на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК – когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, не се издава заповед за изпълнение.
Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси за индивидуализирането на вземането, за съдържанието на заявлението и необходимостта то да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК – кога съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и кога са изпълнени изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК, и за възможността съдът да остави нередовното заявление без движение и да дава указания на заявителя за отстраняване нередовността му, са релевантни за спора – правилното им решаване се отразява на изхода на делото.
Представените от жалбоподателя копия от заявления и от издадени заповеди за изпълнение, не дават основание да се приеме, че въпросът за необходимостта заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, се решава противоречиво от съдилищата. Дори и да се приеме, че това е така, противоречието в практиката е преодоляно, като ВКС[населено място]. №420/ 25.VІ.2009 г. по ч.т.д.№409/2009 г., Опр.№362/30.ХІІ.2008 г. по ч.т.д.№ 322/ 2008 г., Опр.№37/ 19.І.2009 г. по ч.т.д.№ 286/2008 г., Опр. № 284/ 20.V.2009 г. по ч.т.д. №277/2009 г., Опр. № 364/ 8.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 385/ 2009 г., Опр.№ 402/ 23.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 376/ 2009 г. и много други, се е произнесъл, че е необходимо заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, съгласно изискването на чл. 410 ал. 2 ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
ВКС в Опр. № 134/18.03.2009г. по ч. т. дело № 120/2009г., Опр. № 139/5.ІІІ.2009г. по ч. т. дело № 41/2009г., Опр. № 30/16.І.2009 г. по ч.т.д.№ 361/ 2008 г. и други е приел, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна. с оглед различния характер на конкретното вземане. Предвид препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Индивидуализация в заявлението на документа следва да бъде направена и поради обстоятелството, че при евентуално подаване на възражение от страна на длъжника срещу издадена заповед за незабавно изпълнение и предявяване на установителен иск от заявителя, е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
Дали заявлението има изискуемото се от закона съдържание – кога съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и кога са изпълнени изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК, е въпрос, който се преценява с оглед обстоятелствата по делото. Представеното от заявителя Извлечение от “Плащания от клиенти -24.VІ.2009 г.” не удостоверява вземането, за което иска издаване на заповед за изпълнение, тъй като не съдържа данни за характера на задължението по отделните фактури, за размера на задължението – пълно или частично неплатени, данни за изтеклите лихви – периода на забава и размера на задължението по отделните фактури.
Не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика въпросът за процесуалната възможност съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и т. 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК. По този въпрос има съдебна практика на ВКС, обективирана в Опр. № 402 / 23.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 376/ 2009 г., Опр. № 134/ 18.ІІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 120/ 2009 г., Опр.№ 139/ 5.ІІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 41/2009 г., Опр. № 431/9.ХІІ.2008г. по ч.т.д. №414/2008г., Опр.№ 484/ 30.ХІІ.2008г. по ч.т.д. № 293/2008 г., Опр. № 402 / 23.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 376/ 2009 г., Опр. № 134/ 18.ІІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 120/ 2009 г., Опр.№ 139/ 5.ІІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 41/2009 г., която е в смисъл, че липсва процесуална възможност съдът да оставя без движение нередовното заявление и да дава на заявителя указания за отстраняване нередовността на заявлението извън хипотезата на заявено в неутвърден образец искане, в съответствие с която практика се е произнесъл въззивният съд.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по изложените процесуалноправни въпроси е налице съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1092 от 15.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 746/ 2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: