О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София 24.11.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №629 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. и Й. Г. Д. от [населено място], чрез адв. Г. Ц., АК М. срещу решение №875 от 18.11.2010г. по в.гр.д. №542/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решението на СГС от 8.04.2010г. постановено по гр.дело № 3504/2007г., с което са отхвърлени исковете им за солидарното осъждане на [фирма] и Т. А. Т. от [населено място] за сумата от 10 000 лв. с основание чл.55, ал.1 ЗЗД заплатена по договор за изработка от 5.05.2002г., ведно със законната лихва от 5.05.2002г. до 2.05.2007г. в размер на 3000 лв. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решението на въззивният съд, в частта, с която е обезсилено решението на СГС и прекратено производството по делото по иска по чл.87, ал.3 ГПК за разваляне на сключения на 5.05.2002г. договор за построяване на ап.4, ет.ІІ в[жк], [улица]е влязло в сила, поради необжалването му, видно от представеното по делото становище за конкретизиране на касационната жалба от 8.09.2011г.
Ответникът Т. Т., чрез адв. Д. Д. в писмен отговор поддържа становище, че в изложението към касационната жалба не е посочен правния въпрос от значение за изхода на спора, а съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост, основания за да се отхвърли искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане по чл.80 ГПК за присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. В изложението си касаторите излагат съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПКотм/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. За да отхвърли исковете по чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД САС е приел, че представеното ксерокопие на договор от 5.05.2002г. не представлява разписка за заплатена от ищците на Т. сума от 10 000 лв., тъй като върху него липсва такова отбелязване. Отделно от това, ищците не са представили разписка, че са броили исковата сума на Т.. Липсата на доказателства сумата да е била заплатена от ищците на ответниците е обосновал извод за въззивният съд за неоснователност на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД / връщане на дадено на отпаднало основание/, а от там и на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. Д. за допуснато от въззивният съд нарушение на съдопроизводствените правила поради това ”че съдът не е спрял вниманието си върху автентичния подпис и положения мокър печат върху писмения документ от страна на ответника Т.” няма отношение към на мотивите на въззивният съд за отхвърляне на главния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Приложените определения на ВКС по чл. 288 ГПК са неотносими към твърдяните нарушения, доколкото въззивният съд е изпълнил задълженията като решаващ съд и изложил съображенията за постановеното решение, поради което не е налице допълнителната предпоставка – противоречие със съдебната практика.
Не е налице и критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържаният в тази връзка довод за неправилно приложение на чл.183 ГПК, аналогичен на чл.101 ГПК отм., е относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и поради това не може да бъде разглеждан в производството по допускане на касационното обжалване. Касационното обжалване на посоченото основание не би могло да бъде допуснато поради наличието на съдебна практика по приложимостта на чл.183 ГПК В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Не следва да се уважава искането на Т. А. Т. за присъждане на разноски, защото не са налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК – няма представени доказателства да са направени разноски за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №875/18.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 542/2010 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, осми състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: