3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 12.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2832 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2294 от 19.08.2015г. по ч.гр.д. № 2745/2-15г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено определение № 3688 от 19.05.2015г. по т.д. № 3061/2015г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че не е налице изискуемият от чл.118, ал.2 КМЧП правен спор и правен интерес от предявяването на отрицателен установителен, с които се иска да се установи, че не са налице условията за признаване на чуждестранно решение. Счита, че законодателят е квалифицирал иска по посочената разпоредба като установителен и по този начин изрично е допуснал предявяването на отрицателен установителен иск, без да е обусловил правния интерес и възможността за предявявяването на иска от предявяването на искане на противната страна за допускане на принудителното изпълнение. Поддържа, че искането за установяване на липсата на условия за признаване и допускане на изпълнението на решението в частта за разноските в случая е обусловено от липсата на условия за признаване на решението, с което осъдителният иск, предявен от частния жалбоподател, е отхвърлен. Счита, че е налице правен спор по смисъла на чл.118, ал.2 КМЧП, тъй като ответникът е направил искане до Апелативен съд на кантон Б. – град на 10.02.2015г. за издаване на удостоверение, в което да бъде посочено, че арбитражното решение, постановено от Арбитражния съд към Международната Търговска Палата от 19.02.2014г. по арб.д. № 18453/GFG е влязло в сила и представлява годен изпълнителен титул в полза на това дружество, като съгласно чл.193, ал.2 от Швейцарския кодекс по международно частно право това удостоверение за изпълняемост е абсолютна процесуална предпоставка за принудителното изпълнение на арбитражното решение. Счита това за показателно, че ответникът иска да бъде зачетена СПН на арбитражното решение, с което осъдителният иск срещу него е отхвърлен и частният жалбоподател е осъден да заплати направените от ответника по арбитражното дело разноски, и следователно съществува спор относно наличието на условията за признаване на решението. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Налице ли е правен спор и правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП вр. чл.117, ал.5 КМЧП и чл.5 от Нюйоркската конвенция, когато с арбитражното решение на чужд арбитраж е отхвърлен осъдителен иск на ищеца и той е осъден да плати разноските по делото, когато ответникът по делото е предявил молба за издаване на изпълнителен лист за заплащане на разноските по делото, които са му присъдени поради отхвърлянето на иска, посочен в исковата молба пред чуждестранен съд?
2. Нужно ли е за допустимостта на иска по чл.118, ал.2 КМЧП в настоящия казус противната страна вече да е поискала „допускане на изпълнението на това решение“, т.е. да има искане за допускане на принудителното изпълнение на решението в частта за разноските?
Поддържа, че не е налице съдебна практика по поставените въпроси и следователно разрешаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при което приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производство по предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], със седалище в [населено място], Швейцария, отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не са налице условията за признаване и допускане на изпълнението на решение от 19 февруари 2014г., постановено по арб.д. № 18453/GFG по описа на Арбитражния съд при Международната Търговска Палата, [населено място]. Въззивният съд е приел, че за да бъде допуснато изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, е необходима санкцията на българския съд – чл.51, ал.3 ЗМТА, която препраща към чл.119 КМЧП, като в това производство се призовава лицето, против което е постановено решението, респ. издаден изпълнителен титул, и същото има право да направи своите възражения във връзка с нарушенията, допуснати при постановяване на арбитражното решение. Приел е, че тази възможност е предвидена изрично и в чл.V от Конвенцията за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни решения. Поради това е достигнал до извода, че ищецът разполага с друг начин на защита на правата, които твърди, че са били нарушени. Приел е още, че за да бъде допустим иск с правно основание чл.118, ал.2 КМЧП, е необходимо да има правен спор по отношение на това, дали същото подлежи на признаване, а такъв не е налице, докато страната, която се ползва от него, не поиска такова признаване.
Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, отнасящи се до допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП за признаване за установено, че не са налице условията за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно арбитражно решение и наличието на правен интерес от предявяване на такъв иск, са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тези въпроси не е създадена съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗМТА за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори, а в ал.3 е предвидено, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестраннните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл.118-122 КМЧП, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането. Приложимата в настоящия случай Конвенция за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни решения предвижда в чл.III, че всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията. Въз основа на анализа на тези разпоредби следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на територията на Република България се извърша по исков ред – чрез иск за признаване и допускане на изпълнението на решението, предявен пред Софийския градски съд по реда на чл.118-122 КМЧП. Обсъдените разпоредби обосновават извода за недопустимост на отрицателен установителен иск с предмет – установяване, че не са налице условията за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранното арбитражно решение. Това е така, тъй като е изключено да бъде изпълнено на територията на Република България чуждестранно арбитражно решение, без в изпълнение на изискванията на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗМТА да бъде проведено успешно производство по чл.118 – чл.122 КМЧП за допускане на изпълнението на такова решение. В това производството страната, която поддържа наличието на някое от основанията по чл. V от Конвенцията за признаване и изпълнение по чуждестранни арбитражни решения, може да релевира тези свои доводи и да проведе успешно защитата си срещу направеното искане за признаване и допускане на изпълнението на решението. Евентуално предприети от някоя от страните действия за изпълнение на решението в друга държава, не може да обусловят възникване на право по реда на чл.118, ал.2 КМЧП да бъде предявен отрицателен установителен иск за установяване липсата на предпоставки за признаване и допускане на изпълнението му. Този ред е приложим единствено за признаване и допускане на изпълнението на решението в Република България, а не за осигуряване на защита срещу признаване и допускане на изпълнението в друга държава, тъй като съгласно чл.III от Конвенцията всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
Въз основа на изложените съображения по поставения въпрос следва да се приеме, че е недопустим отрицателен установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП за признаване за установено, че не са налице условията за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно арбитражно решение.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че изводът на въззивния съд да недопустимост на предявения отрицателен установителен иск е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2294 от 19.08.2015г. по ч.гр.д. № 2745/2-15г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: