3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1463/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Г. П. и адвокат Р. Т., срещу решение №197 от 25.05.2010 г. по гр. дело №59/2010 г. на Врачанския окръжен съд.В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че решнието е постановено по съществен спор, изразяващ се в това дали дружеството-касатор в качеството си на купувач по договор за продажба на земеделска земя е придобило имота на основание, годно да го направи собственик.Съдебната практика е бедна на такива казуси, поради което е приложимо основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касация Н. Г. К., Н. Г. Д. и П. И. К., [населено място], оспорват касационната жалба. Твърдят, че няма формулирани въпроси, които да обусловят допускане на касационно обжалване. Считат жалбата за неоснователна и по същество.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното ппроизводство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С обжалваното решение е потвърдено решение №892 от 01.12.2009 г. по гр. дело №469/2009 г. на Врачанския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Н. Г. К., Н. Г. Д. и П. И. К. са собственици на 2/3 идеални части от нива с площ 78.389 кв.м., имот №026001 в м.”М.”, от който имот дружеството – касатор притежава 1/3 идеална част. Последният е осъден да предаде владението на ищците на собствените им 2/3 идеални части от имота. В. съд е приел, че искът е основателен, защото ищците се легитимират като собственици на процесната идеална част от имота, а [фирма] е придобило само 1/3 идеална част от него въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт №22 по нот.дело №426/07.07.2008 г. на нотариус Н. Л., тъй като толкова идеални части са притежавали продавачите и толкова са могли да прехвърлят.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че въззивното решение е постановено по съществен спор, изразяващ се в установяване дали дружеството в качеството на купувач е придобило процесния имот на правно основание, годно да го направи собственик. Това са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. К. се позовава на тази разпоредба за допускане касационно обжалване на решението, но не е развил релевантни доводи в тази насока. Не се излагат съображения за общо посочените хипотези на чл.280,ал.1 т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.Н. на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №197 от 25.05.2010 г. по гр. дело №59/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: