2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр. София, 07.11. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 695 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. С. срещу определение № 306/18.09.2012 г., постановено по гр. дело № 544/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение (ВКС, І-во гр. отд.). С него е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателката срещу решението от 03.04.2012 г. по гр. дело № 12194/2011 г. на Софийския градски съд.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се като неправилен изводът на съда, че цената на иска е под 5 000 лв. и че по действащото правило на чл. 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение, постановено по този иск не подлежи на касационно обжалване. Излагат се доводи, че данъчната оценка по делото е отпреди повече от пет години и не е актуална, като се прави оплакване, че съдът не дал възможност на жалбоподателката да представи доказателства за актуалната данъчна оценка и за пазарната цена на процесния имот към настоящия момент. Аргументира се и становище, че при определяне цената на вещни искове следва да се изхожда от пазарната цена на конкретно претендираното вещно право.
Ответната ГПК „Н.-София” в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С исковата молба, която е подадена на 19.05.2005 г., жалбоподателката е предявила иск с правно основание чл. 108 от ЗС. С последваща молба, в изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба, тя е представила и удостоверение с изх. № 1792/23.06.2005 г., съгласно което данъчната оценка на процесния недвижим имот е 19 620 лв. От това следва, че цената на предявения по делото иск, определена съгласно приложимата в случая норма на чл. 55, ал. 1, буква „б” от ГПК от 1952 г. (отм.), възлиза на 4 905 лв. Именно върху нея са събрани и държавните такси по делото, след което въпросът за цената на иска повече не е бил повдиган по реда на чл. 56 и чл. 57 от ГПК от 1952 г. (отм.). От това следва, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане е иск по чл. 108 от ЗС с цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 100/2010 г.), това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, както е и постановено с обжалваното определение на І-во гр. отд. на ВКС.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че данъчната оценка на процесния имот по делото е неактуална и че при определяне цената на вещни искове следва да се изхожда от пазарната цена на конкретно претендираното вещно право. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, буква „б” от ГПК от 1952 г. (отм.) ясно сочи, че цената на иска за собственост възлиза на ? от данъчната оценка на имота и само ако няма такава – на ? от пазарната му оценка. В случая процесният имот, по отношение на който жалбоподателката е предявила иска си с правно основание чл. 108 от ЗС, има данъчна оценка, поради което пазарната му оценка е без значение при определя цената на иска. Последната, съгласно практиката на ВКС (в този смисъл е и тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него), се определя на база данъчната оценка на недвижимия имот към датата на подаването на исковата молба, като по-нататъшни изменения на данъчната оценка не могат да повлияят на цената на иска, след като въпросът за последната вече е бил разрешен по делото по реда на чл. 56 и чл. 57 от ГПК от 1952 г. (отм.), респ. по реда на чл. 70 от ГПК от 2007 г. Поради това, неоснователно жалбоподателката поддържа, че съдът следвало да й даде възможност да представи доказателства за актуална данъчна оценка към настоящия момент.
С оглед изложеното, обжалваното определение на І-во гр. отд. на ВКС, като постановено при правилно приложение на процесуалния закон, и като валидно и процесуално допустимо, следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 306/18.09.2012 г., постановено по гр. дело № 544/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.