3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
С. 12.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №1430/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат В. К., срещу решение №1192 от 16.07.2010 г. по гр. дело №1542/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №690 от 02.03.2010 г. по гр. дело №1810/2008 г. на Пловдивския районен съд относно отхвърлянето на претенцията на касатора срещу С. Г. Н. и С. Г. С. по сметки с правно основание чл.12, ал.2 ЗН и присъждане в негова полза увеличението на наследството чрез възлагане в негов дял на делбения имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да постанови решението въз основа на доказани правнорелевантни факти и да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Освен това са формулирани и материалноправни въпроси относно това дали следва да се признае на допринеслия за увеличаването на наследството правото му по чл.12, ал.2 ЗН, като му се постави в дял имотът, за който единствено само той е допринесъл и ако присъждането на имота не е съобразено с размера на правото на допринеслия, то това следва ли да се уреди чрез доплащане. Сочи се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба С. Г. Н. и С. Г. С., двете от [населено място], оспорват жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да постанови решението си в производство по делба във фазата на извършването и въззивният съд е приел, че претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е неоснователна, тъй като приносът на Д. Г. П. в увеличението на наследството е по-малък от стойността на имота и той е бил възнаграден приживе от наследодателя по друг начин. В тази връзка са обсъдени събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приел е, че Д. П. е заплатил сумите 4 886 лева и 6 300 лева, които са цена на закупения от наследодателите му апартамент, предмет на делбата. Последните му върнали 2 200 лева. П. е ползвал привилегиите на жилищния влог на баща си за закупуване на своето жилище. Освен това П. е живял в апартамента със семейството си преди да закупи своето жилище за период от шест години, а родителите му са го подпомогнали парично при закупуването и по този начин е бил възнаграден от наследодателите си „по друг начин”.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първата група въпроси. Това са доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а не правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Ето защо доводите, които представляват касационни оплаквания не могат да се обсъждат в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Останалите въпроси следва ли да се признае на допринеслия за увеличаването на наследството правото му по чл.12, ал.2 ЗН, като му се постави в дял имотът, за който единствено само той е допринесъл и ако присъждането на имота не е съобразено с размера на правото на допринеслия, то това следва ли да се уреди чрез доплащане. не обуславят крайното решение, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на соченото основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Те не са обуславящи изхода на спора. Той е обусловен от решаващите изводи на въззивния съд, че е прието за установено по, че приносът на Д. Г. П. в увеличението на наследството е по-малък от стойността на имота и той е бил възнаграден приживе от наследодателя по друг начин.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1192 от 16.07.2010 г. по гр. дело №1542/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: