4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 12,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 103/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Ц. С. от [населено място] против решение от 14.10.2010 г. по гр.д. №3322/2010 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – З. [фирма] – [населено място] е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а по същество са изложени и подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- по„ въпросите предмет на обжалване”, че съдът се е произнесъл без да съобрази практиката на ВКС. След което е посочено, че в касационната жалба били направени доводи за нищожност и недопустимост на съдебното решение, които водели до допускане на касационно обжалване . В тази връзка е цитирана част от т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1 /09г. Под т.2 страната е отбелязала- „по чл.280, ал.1, т.3” / възпроизведен и текстуално/. Под отделни точки са изброени – неправилна съдебна практика относно приложимия материален закон – след цитат на част от мотивите на ТРОСГТК №1/09г. е направен неясния довод – „ напълно неразбираемо е защо се приема наличието на състав към момента на възникналия граждански спор за необходимо и достатъчно условие”, като е посочено още, че „било подробно описано в края на касационната жалба, тъй като има отношение към предявения иск по чл.81 ЗЗ / отм./” .Под т.2.2 е отбелязано- изясняване на пределите на пряка и непосредствена последица от увреждането…, т.2.3- „водене на привиден съдебен процес” / развито разбирането на касатора относно ограничаване на правата на едната страна и „създаване привилегии на другата”/. Т.2.4 съдържа разбирането на страната, че употребата на алкохол над допустимите граници / какъвто е разглеждания случай /не следвало да води до „приписване на всички възможни последици”. Направен е извод е,че било възможно употребата на алкохол да е „ключа, който да отключи в лицето такава сила, която да го доведе включително до саможертва в името на обществен идеал.” Други доводи не са развити.
Правно несъстоятелно е изложеното от касатора за нищожност на съдебния акт, тъй като страната го е обвързала с неконкретизирано и неподкрепено с доказателствени доводи, твърдение за наличие на престъпни обстоятелства, от които е извела съответно и наличие на такава нищожност. Извън това, че развитите от страната доводи нямат никаква правна относимост към предпоставките за нищожност на съдебния акт, то и така изложени са ирелевантни към разглеждания иск въобще, тъй като е предявен регресен иск от застрахователя срещу деликвента, причинил ПТП/ от което са произлезли претендираните вреди/, след употреба на алкохол. Ирелевантни са и твърдяните, според страната и неуточнени от нея престъпни обстоятелства, тъй като фактическия състав, очертаващ правото не е свързан с установеност на подобни юридически факти. Или довода на страната за нищожност на съдебния акт,освен правната си необоснованост е изведен и от фактически невярното твърдение, че съдът се е произнесъл при наличие на установени престъпни обстоятелства. Доводите за неправилна правна квалификация на предявения иск също не са подкрепени с правни аргументи. Определяне на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона, като същата се извежда от исковата молба. С оглед очертания по-горе предмет на спор, дадената от съдилищата правна квалификация е правилна, като същите са разгледали твърденията очертани от обстоятелствената част на исковата молба и са уважили искането обективирано в нейния петитум т.е. разгледали са предявения иск. Т.1 на ТРОСГТК №1 /09г. регламентира допускане на касационно обжалване само в хипотезата, в която съдът констатира вероятна основателност на твърдение за недопустимост, респ. нищожност на съдебния акт, какъвто, както бе отбелязано вече, не е разглеждания случай.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е посочил/. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / чийто текст е възпроизвела страната/, изложените лаконични твърдения / идентични с оплакванията за неправилност на съдебния акт/,които страната не е свързала нито с правните изводи на съда, нито с предпоставките на твърдяното основание. По своята същност същите съставляват оплаквания за неправилност на решението, които се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което и нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите оплаквания за неправилност на акта. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила каквито и да било доводи, относими към фактически състав на основанието.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 120лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2010 г. по гр.д. №3322/2010 г. на софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. Ц. С. от [населено място] да заплати на З. [фирма] – [населено място] направените в касационното производство разноски в размер на 120лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: