О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр.София, 13.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2321 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. В. против решение № 2022 от 1.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1825 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение №19503 от 30.12.2014 г. по гр.д. №1389 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., седми състав, за унищожаване на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 5.08.2011 г., обективиран в нотариален акт № 149, том втори, рег. №10034, дело № 314/2011 г. на нотариус с рег. № 271 на Нотариалната камара, по силата на който М. И. М. продава на К. М. В. двуетажна жилищна сграда, заемаща задната част на общата сграда с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за втория етаж, находяща се в [населено място], район „С.”, [улица].
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т. 3 на чл.280, ал.1 от ГПК/,редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. В противоречие с решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, според което при преценката дали е налице унищожаемост по чл.31, ал.1 от ЗЗД съдът трябва да отчете значението на всички доказателства, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи, в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че медицинската експертиза обвързва съда, независимо от свидетелските показания, сочещи за дееспособност на ищцата. Касаторът смята, че ищцата е действала разумно, тъй като последицата от несключване на сделката би била загуба на имота заради публичната продан по изпълнителното дело.
2. Длъжен ли е съдът да изложи ясни и конкретни изводи от това, което свидетелите са установили?
3. Трябва ли съдът да опише точно действията, които според него доказват и обективират извода, че ищцата не е разбирала свойството и значението на това, което върши и не е могла да ръководи постъпките си?
Ответникът по касационната жалба М. И. М. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В исковата молба М. М. е изложила, че е продала на ответника К. М. В. недвижимия си имот, тъй като имала задължение към банката, което се затруднявала да обслужва. С ответника сключили предварителен договор за обратно изкупуване и договор за наем, по силата на който тя е продължила да ползва единия етаж от къщата. Скоро след това получила покана за разваляне на договора. Посочила е, не е могла да се ориентира в сложната и непозната за нея правна материя, тъй като страда от шизоафективни разстройства и неврит на слуховите нерви и към момента на сключване на договора е била с влошаване на психическото заболяване и с параноидна симптоматика, Затова не е могла да разбира и ръководи действията си и е поискала от съда унищожаването на договора.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че в продължение на четири месеца при сключване на множеството договори и подписване на различни документи ищцата не е показала никакъв интелектуален дефицит и много ясно е разбирала свойството и значението на извършените от нея действия. Според него сделките са били изключително изгодни за ищцата, което потвърждава, че тя е била в добро психическо състояние.
Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза е установила, че ищцата страда от шизоафективно разстройство с манийно-параноиден синдром. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба/5.8.2011 г./ ищцата е била във влошено психично състояние, като началото на тази фаза е 20.06.2011 г., а краят- 17.10.2011 г. Манийната и параноидна симптоматика е мотивирала поведението и, поради което вещото лице е заключило, че тя не е била способна да разбира значението на действията си, да ги ръководи, да предвижда последиците от тяхната реализация и да защитава интересите си. Пациентите с такава симптоматика са с улеснени действия свръх оптимистични и не оценяват докрай последствията. Разпитаните по делото свидетели не са констатирали неадекватно поведение на ищцата. Вещото лице обаче е обяснило, че поради провежданото лечение външното поведение на ищцата е формално подредено и е трудно неспециалист да установи психичен проблем.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл.31, ал.1 от ЗЗД е бил уважен, приемайки, че към момента на сключване на договора ищцата не е била в състояние да се грижи за своите работи. Предприетите от нея действия са извършени под детерминиращото въздействие на нейната манийна и параноидна симптоматика, която е определяла цялото и поведение, характеризиращо се с улеснени и недооценъчни действия. Според съда изводите на вещото лице почиват на характеристиката на психичното заболяване и цялостната налична медицинска документация. Съдът е възприел обяснението на вещото лице за причините, поради които някои от свидетелите са определили като нормално поведението на ищцата. В резултат от лечението нейното поведение е било формално подредено и е било трудно за неспециалист да установи психичния проблем. В мотивите си въззивният съд е посочил, че са налице два критерия при преценката за наличието или отсъствието на унищожаемост по чл.31 от ЗЗД-медицински и юридически. По отношение наличието на медицинския критерий/здравословно състояние, затрудняващо волевите и мисловни процеси/ съдът е приел, че е обвързан от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Този извод е мотивирал касатора да формулира първия си въпрос, по който желае допускане на касационно обжалване. Според касатора въззивният съд е пренебрегнал свидетелските показания и е дал изключителен превес на медицинската експертиза, което противоречи на цитираното от него решение на ВКС. Този въпрос почива на превратно тълкуване на мотивите на въззивния съд, който е приел за меродавна и обвързваща съда експертизата само по отношение на наличието на заболяване/медицински критерий за недееспособността/, но не и за наличието на юридическия критерий. Съдът изрично е отбелязал, че установяването на юридическия критерий е правораздавателна дейност. Именно при тази си дейност въззивният съд е подложил на съвкупна преценка всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания. Ето защо по първия въпрос няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Другите въпроси на касатора касаят допуснати според него недостатъци в мотивите на въззивния съд-липсата на ясни и конкретни изводи от свидетелските показания и на конкретно посочване на действията, които са външен израз на заболяването на ищцата. Въззивният съд не е извършил приписваните му процесуални нарушения. Показанията на свидетелите са преценени в съответствие и в съчетание с медицинската експертиза. Конкретен външен израз на заболяването на ищцата, от който всеки може да съди за наличието на заболяване, не е необходим, за да се унищожи сделката. Достатъчно е наличието на болестно състояние, което е довело в случая до лесно мотивиране, неоправдан оптимизъм и недооценяване на последиците. Тезата на касатора, че самото сключване на изгодна за ищцата сделка сочи за състояние, при което ищцата ясно разбира и може да ръководи действията си, е несъстоятелна. Такава преценка се извършва, ако претендираното основание за унищожаемост е сключване на договор поради крайна нужда при явно неизгодни условия. За наличието на унищожаемост по чл.31 от ЗЗД е достатъчно само да е засегната волята на договарящия, независимо дали престацията е в негова полза. Не може да се възприеме и схващането на касатора, че ищцата злоупотребява със заболяването, като сама си избира в кой момент и към кои сделки да се приложи унищожаемостта по чл.31 от ЗЗД. Изпадането в манийно-параноидна фаза не зависи от желанието на ищцата, а от обективни обстоятелства, въздействащи върху хода на наличното хронично заболяване. Ето защо мотивите на въззивния съд, свързани с другите въпроси на касатора, съответстват както на материалния закон/чл.31 от ЗЗД/, така и на процесуалната разпоредба на чл.235, ал.2 от ГПК, поради което по тези въпроси касационно обжалване също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2022 от 1.11.2016 г., постановено по гр.д. № 1825 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение №19503 от 30.12.2014 г. по гр.д. №1389 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., седми състав, за унищожаване на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 5.08.2011 г., обективиран в нотариален акт № 149, том втори, рег. №10034, дело № 314/2011 г. на нотариус с рег. № 271 на Нотариалната камара, по силата на който М. И. М. продава на К. М. В. двуетажна жилищна сграда, заемаща задната част на общата сграда с вход откъм двора и самостоятелно стълбище за втория етаж, находяща се в [населено място], район „С.”, [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: