2
определение по гр.д.№ 2712 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2712 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. С. срещу решение № 55 от 29.03.2018 г. по в.гр.д.№ 34 от 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 167 от 01.12.2017 г. по гр.д.№ 83 от 2017 г. на Момчилградския районен съд за уважаване на предявения от Д. М. срещу П. М. С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следния недвижим имот: дворно място с площ от 520 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 32 в кв.4 по плана на [населено място], [община], обл.К., ведно с 1/3 ид.ч. от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м.
В жалбата се твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е необосновано и неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Касаторката твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от нея практика на ВКС /решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр.д.№ 3848 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по следния правен въпрос:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доводи и възражения на страните ?
Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
2. Прилага ли се разпоредбата на чл.3, ал.2 от Постановление на МС № 226 от 11.11.1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея за случаи, развили се след отмяна на Закона за наемните отношения ?
3. Следва ли наемател на общината да запази наемните си права в продължение на 3 години след възстановяване на имота, така както е предвидено в чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. ?
Твърди се, че решението е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, ищецът Д. М. е собственик на описания в исковата молба имот по наследство от баща си С. М. /С. С. Х./ и на основание чл.1 и сл. от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея.
Приел е, че ответницата П. М. С., която е била настанена в жилището от [община] на основание заповед № 157 от 22.04.2010 г. и договор за наем от 30.04.2010 г., след деактуването на имота със заповед № РД-19-324 от 20.05.2016 г. на Кмета на [община] и след едностранното прекратяване на договора за наем с писмо от 02.08.2016 г., вече няма основание да ползва процесния имот.
За неоснователен е приет доводът на ответницата, че има основание да ползва имота до 20.05.2019 г. /3 години след деактуването на имота със заповедта от 20.05.2016 г./ предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г., според която физическите лица, настанени по административен ред в жилищата, които се отписват по реда на това ПМС, запазват правата си на наематели по ЗНО за срок от 3 години от влизане на постановлението в сила, като от датата на отписването на имота са длъжни да заплащат наем на новите собственици. Според въззивният съд, ответницата не може да запази права на наемател, каквито не е притежавала към датата на влизане в сила на ПМС № 226 от 1992 г.: тъй като договорът за наем с ответницата е бил сключен 18 години след влизане в сила на ПМС № 226 от 1992 г. и 14 години след отмяна на Закона за наемните отношения /24.05.1996 г./.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторката правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доводи и възражения на страните? Напълно в съответствие със закона /чл.269 ГПК/ и с практиката на ВКС по този въпрос въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е и се е произнесъл по посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, включително и по възражението на ответницата П. С., че съгласно чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. има право да ползва имота до 20.05.2019 г.
II. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория и третия поставени въпроси: 2. Прилага ли се разпоредбата на чл.3, ал.2 от Постановление на МС № 226 от 11.11.1992 г. за отменяне на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея за случаи, развили се след отмяна на Закона за наемните отношения ? и 3. Следва ли наемател на общината да запази наемните си права в продължение на 3 години след възстановяване на имота, така както е предвидено в чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. ? Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато има непълнота в закона, която налага прилагането на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага едно вече дадено от ВКС тълкуване на правната норма да бъде променено. В конкретния случай поставените от касаторката правни въпроси са свързани с прилагането на нормата на чл.3, ал.2 от ПМС № 226 от 11.11.1992 г. Тази норма не се нуждае от тълкуване, тъй като е пълна и пределно ясна- предвижда запазване за срок от 3 години на правата само на онези наематели, които към датата на влизане в сила на ПМС № 226 от 1992 г. са били настанени от общината по предвидения в Закона за наемните отношения /отм./ административен ред в имоти- собствеността, върху които се възстановява съгласно това ПМС, но не и на наематели, сключили договори за наем с общината много след приемането и влизането в сила на това ПМС.
III. Не е налице и соченото от касаторката основание на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ПМС № 226 от 11.11.1992 г., както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда /че към момента на постановяване на съдебното решение ответницата вече няма правно основание да ползва процесния имот/, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
IV. Няма и вероятност и решението да е нищожно или недопустимо /основания по чл.280, ал.2 ГПК/: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 29.03.2018 г. по в.гр.д.№ 34 от 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.